♥ мисли и цитати ♥ think and quotes

♥ Обещавай само онова,което можеш да дадеш..После дай повече,отколкото си обещал..

♥ Истината, приятелю е съвсем различна... крием се, защото искаме да бъдем намерени..., отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва..., плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни . и позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки пърченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи...

♥ "Понякога трябва: Да затвориш очи, за да видиш... Да замълчиш, за да кажеш... Да избягаш, за да се върнеш... Да се изгубиш, за да се намериш... Да паднеш, за да станеш... Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш... Да спреш да търсиш, за да откриеш... Да спреш, за да се огледаш... Да спреш, за да ПРОДЪЛЖИШ..."

♥ "Животът е твърде кратък, за да поемаш върху плещите си товара на чуждите греш...ки.
Всеки човек живее свой собствен живот и плаща със своята цена за него. Жалко е само,че много често изплащаме една- единствена грешка."

Оскар Уайлд

♥ Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.  Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Алберт Айнщайн 

♥ Три неща никога не се връщат обратно: ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ!
Три неща никога не трябва да се губят: СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ!
Три неща са най-ценни в живота: ... ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ПРИЯТЕЛСТВО!
Три неща никога не са сигурни: ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ!
Три неща определят човека: ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ!
Три неща погубват човека: ВИНО, ГОРДОСТ и ЗЛОБА!

Мечо Пух - Популярни мисли:
 

♥  Колкото повече, толкова повече!
   
♥ Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

♥ Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед.
 
♥ Понякога седя и си мисля... а понякога просто си седя.

♥- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

 ♥ Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

♥ Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.
 
♥ Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
 
♥  Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във мед!
 
♥  "Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
После мисли още дълго и си каза:
"А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"

 ♥  - Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

 ♥  Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

 ♥ Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

 ♥ При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

 ♥ С каквито се събереш - с такива се събираш.

 ♥ Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

 ♥ Прасчо: - Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
  
♥ Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.

 ♥ Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!" Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!

 ♥ Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят. - Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново. - Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим. - Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа: - Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

 ♥ Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

 ♥ Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

Из "Мечо Пух" на Алън Милн

♥ Човек трябва да бъде достатъчно голям,за да признае грешките си,достатъчно умен,за да спечели от тях,и достатъчно силен,за да ги поправи."

♥ Животът е кратък .... Прощавай бързо. Целувай бавно. Докосвай нежно. Нашепвай страстно. Плачи от радост. Не изпитвай завист. Смей се от сърце. Улови мига.          

♥  Не позволявай провали и неуспехи да заспиват заедно с мечтите ти.

 
♥ Ако трябва да избирам между твоята любов и моя живот, ще избера твоята любов, защото тя е моя живот.

  Джим Морисън

♥ "Понякога израз на любов е да общуваш с някого, с когото нямаш нищо общо и все пак си очарован от неговото присъствие." 

Дейвид Бърн

 

♥ Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай." 

Уолт Дисни

♥ "Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, да се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото." 

Катлийн Норис

мъдрост от любима книга :"МАЛКИЯТ ПРИНЦ"

♥ Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. 

♥ Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си:" Моето цвете е там някъде"

 

♥ Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.

♥ Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.

♥ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

♥ В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...

♥ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. 

♥  Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

♥ Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.

♥ Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.

♥ Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.

♥ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

♥ Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...

♥ Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

♥ Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.

♥ Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ • „През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.

♥ Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...

♥ Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.

♥ Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил

♥ Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

♥ Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!

♥ Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.

♥ Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

♥ Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят! 

♥ Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.

♥ Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...

♥ Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“ • „…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

♥…Най същественото е невидимо за очите

♥…цветята са изпълнени с толкова противоречия!

Антоан дьо Сент Екзюпери

♥ С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност!

 

♥ Паулу Коелю — Единайсет минути

"Според Платон в началото на сътворението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, но главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същества от различен пол с четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек и не било възмож¬но да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го пра¬вели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително. А това, което било най-опасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: „Измислих какво да направя, за да загубят тези просто¬смъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си възвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и измерителен труд. Прегръдката, при която две тела отново се сливат в едно, ние наричаме секс.
- Истинска ли е тази история?
- Според гръцкия философ Платон, да."