Дата на раждане - 03.01.1956.
Място на раждане - Ню Йорк, САЩ.
Мел Гибсън e смятан за универсален актьор, на когото се удават всякакви роли. Той играе превъзходно както в екшъни и комедии, така и в драми. Получава международна известност след изпълнението на главната роля в австралийския филм "Лудия Макс" (1979 г.), а три години по-късно и в продължението "Лудия Макс 2".
Признанието, което австралиецът Гибсън получава в Америка е много по-голямо от полученото в собствената му страна. Истината обаче е, че митът за австралийския произход е създаден и поддържан от самия актьор. Защото Гибсън всъщност е роден на 3 януари 1956 г. в Пикскил, щата Ню Йорк, САЩ, но самият никога не е имал нищо против да бъде смятан за австралиец. Той е шестото от единадесет деца. През 1968 г. по настояване на Гибсън-старши огромното семейство се преселва в Австралия. Причината е в желанието на бащата да предпази своите синове от участие във войната във Виетнам. Така ненавършил 12 години Мел се оказва в Сидни и скоро става австралийски гражданин.
Много по-късно Мел Гибсън ще заяви във връзка с участието си във филма за Виетнам "Бяхме войници" следното: "Моят баща се е сражавал за Америка по време на Втората световна война и може би, заради това никога не одобряваше войната. Но ние не се преместихме в Австралия, за да избегнем военните повиквателни. Просто баща ми пострада при трудова злополука (той работел като железопътен работник) и се преместихме при родните ни (по майчина линия) в Австралия, за да можем по-лесно да се справим. Освен това преместването в Австралия съвсем не те освобождава от военна обязаност. Първо, дори и там можеше да пристигне повиквателна от Америка. И второ, в Австралия също има армия, и нас можеше да ни призоват в нея. Спомням си, че моят по-голям брат получи повиквателна. Но той не отиде на предварителните тестове, и не го призоваха. Можехме да си отдъхнем с облекчение".
На самия Гибсън не се налага да решава "да ходи или да не ходи в армията". Войната във Виетнам, приключва когато е 16-годишен, и въпросът отпада от само себе си.
След завършване на средното си образование иска да стане журналист. Но започва да посещава актьорско училище и през 1975 г. става студент в Националния институт за драматични изкуства в Сидни. Още по време на следването дебютира в киното. През 1977 г. играе в австралийския филм "Горещо лято".
През 1979 г. 23-годишният актьор се снима в два много различни, но извънредно успешни филма - "Тим" и "Лудия Макс". За изпълнението на главната роля в драмата "Тим" Мел Гибсън получава наградата на Австралийския институт за кино (аналог на "Оскар" в Австралия). Вторият филм - "Лудия Макс", който е превъзходен екшън, много скоро придобива култов статут сред широката публика и го прави известен извън Австралия. Участието на Гибсън в историческата драма "Гилиполи" (1981) му носи отново наградата за мъжка роля на Австралийския институт за кино.
Припомняйки си за този период на утвърждаване като киноактьор, Гибсън признава, че извадил късмета да работи с такива режисьори, като Джордж Милър ("Лудия Макс") и Питър Уиър ("Галиполи" и "Годината на опасния живот").
"По това време ме теглеше към сцената - споделя той. - Но изключването ми от университета съвпадна с началото на годините на бума на киното в Австралия. Аз просто се оказах в точното време на нужното място".
През 1984 г. Мел Гибсън дебютира в Холивуд . Снима се заедно с Антъни Хопкинс в филма "Баунти", а малко по-късно през същата година играе и в друга американска продукция "Реката".
Участието му обаче в комедийния екшън на Ричард Донър "Смъртоносно оръжие" го прави истинска звезда. Този филм се радва на огромен зрителски успех, което води до още три продължения, които също носят значителни печалби. Именно участието на Гибсън носи касов успех и на филма "Еър Америка" (1989), който е първият му успешен опит в приключенската комедия. Към този жанр ще се върне отново след 5 години в "Маверик".
През следващите години играе, както роли на герои в екшъни, така и съвременни драматични характери. Но през 1990 г. се появява на екрана в твърде необичайната за него роля на Хамлет, в екранизацията по Шекспир на Франко Дзефирели.
Тази негова работа обира овациите на критиците и доказва, че Гибсън действително е универсален актьор.
През 1994 година дебютира като режисьор с филмовата драма "Човекът без лице", който няма зрителски успех. Но още вторият му режисьорски опит "Смело сърце" (1995), посветен на борбата на шотландския народ за независимост се превръща в истински триумф. В него Гибсън изиграва блестящо ролята на легендарния шотландски герой Уилям Уолис. Филмът е номиниран за "Оскар" в 10 категории и получава 5 статуетки, в това число като най-добър филм на годината. А самият Гибсън е удостоен с "Оскар"-а за най-добра режисура.
Така внезапно Мел Гибсън се нарежда сред признатите майстори на киното. При това първият, който обявява това на света е самият той: "Винаги съм предполагал, че зная по-добре от другите, как трябва да се прави кино". Но филмът "Смело сърце" действително става явление в американското киноизкуство, възвръщайки многократно вложените огромни средства и усилия. Независимо, че след това Гибсън задълго не се изявява като актьор или режисьор, вероятно и заради операцията на стомаха, която претърпява, журналистите продължават активно да подкрепят легендата за човека, успял толкова бързо да изкачи зведния Олимп. Любопитното е, че любовта към чаровника Мел е споделяна единодушно, както от масовата публика, така и от критиката, което се случва много рядко.
В един брой на сп. "Американска фотография", специално посветен на актьорите, влезли в историята на световното кино, благодарение на личния си чар, Мел Гибсън е посочен като единственият съвременен актьор, достоен да се нареди до такива звезди, като Хъмфри Богарт, Жан Габен, Грета Гарбо, Марлен Дитрих.
В края на 90-те години популярността му продължава да расте благодарение на филми, като "Откуп" (1996), "Теория на конспирацията" (1997) и "Разплата" (1999).
През 2000-ата година се снима в съвършено различни и отново суперуспешни продукции - романтичната комедия "Какво искат жените" и историческата драма "Патриот".
По това време анкета на списание "People" го нарежда сред 50-те най-крисиви хора на света. Хонорарите, които получава за своите роли, нарастват за 20 години от $15 000 (за "Лудия Макс" (1979)), до $25 млн. (за ролята в "Патриот" ).
От 7 юни 1980 год. до днес Мел Гибсън живее със съпругата си Робин Мур. Двамата имат 7 деца. Често Мел обича да се шегува, че се радва на статута на "осмото дете" в семейството. Защото, според него, единственият истински възрастен и отговорен човек в неговия дом е жена му Робин, която е медицинска сестра по профессия. Но макар и по душа да е все такова непораснало дете, той с разума си прекрасно разбира, че е време да търси нови пътища, които да не са обезателно в звездното му амплоа.
През миналата година успоредно с филма "Бяхме войници" той участва и в новия трилър на режисьора М. Найт Шиамалан "Знаци". Но в същото време се изявява и като продуцент и изпълнител на една от ролите във филма "Пеещият детектив". Работи още и по-разработката на проект за мини-сериал за Александър Македонски, и не е изключено сам да се заеме с режисурата на отделните серии.
Отдавна мечтае да осъществи нова екранизация по безсмъртната творба на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт", а защо не и да участва в четвърта серия на "Лудия Макс". "С готовност бих играл в четверти филм за похожденията на Макс, но при условие, че по-напред ми покажат сценария!", заявява той.
В момента Мел Гибсън работи над амбициозен проект като режисьор, който снима в Италия. В него той възнамерява да разкаже за последните дни от живота на Исус Христос. Знаменателно е, че под режисурата му ще имат възможност да се изявят и двама български актьори - Христо Шопов и Христо Живков, които ще се превъплътят съответно в Пилат Понтийски и Йоан.
