Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...
Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...
Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания..
Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...
Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...
Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...
Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...
Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...
И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
при всяко сбогуване...
при всяко сбогуване...
Veronica A. Shoffstall
бутони към социални мрежи
2 коментара:
Страхотен текст,силен мъдър и ''божествен''!!!!
Макчетата са си култ!
Значи,трябва ми време?
Публикуване на коментар