Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се някога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Tичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “Как си?”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
стихове от едно дете
живопис Karol Bak
бутон за социални мрежи
0 коментара:
Публикуване на коментар