А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
споделяне на връзка
4 коментара:
Неверояни стихове!
Поздравления за красивия блог!
Любим стих, а оформлението......СТРАШНО!!!
Стихове , оставящи дълбоки следи в сърцето. Благодаря!
Благодаря , че Ви има "КРАСИВО" !
Публикуване на коментар