Двама приятели вървели през пустинята.По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия.Пострадалият,без дума да обели,седнал и написал на пясъка:"Днес моят най-добър приятел ме удари!"Продължили напред и стигнали до един оазис,където влезли да се изкъпят.Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави,но навреме бил спасен от другаря си.Когато се посъвзел,грабнал камата си и написал на един камък:"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван,приятелят му го попитал:"Защо,след като те нагрубих-писа на пясъка,а сега пишеш върху камък?"Засмян,другарят му отговорил:"Когато,някой добър приятел ни засегне,трябва да напишем това на пясъка,където вятърът на забравата и прошката ще го заличат.Но от друга страна,когато ни се случи нещо голямо и прекрасно,трябва да го гравираме на камъка на сърцето,където никой вятър не може да го заличи..."
арабска притча
бутони към социални мрежи
3 коментара:
Аз отдавна съм гравирала на своето сърце човек.
за сърцето никога не е късно,Лили
Дано винаги съумяваме да оценяваме съществените неща, от несъществените; да забравяме емоционалните прояви и помним Истистинските жестове!!!
Публикуване на коментар