Ishtar Alabina

Tърсих спомени от теб    ♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡
по кожата си…
…останала следа от устните
и от пръстите ти…
Притисках шалът ти,
напоен с парфюмът от онзи път…
..и любовните писма,
написани върху копринен лист…
Запечатах завинаги в душата си
чувството в гласа ти…
Когато ми каза:
„Тръгвам, не ме спирай!“
Прекарах нощи,
в които се питах: „ЗАЩО?“…

♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡Нима животът или любовта

ме изоставяха?

Аз умолявах вятъра

да ме вземе в прегръдките си,

за да ме отнесе много далеч…

Там където ти не съществуваш…

Следвах стъпките му,

които ми нашепваха безспир:

„За да знаеш къде отиваш,

помни от къде идваш“.

Това е всичко, което ми остана,

но ме кара да не падам духом,

защото знам…

Знам от къде идвам,

знам от къде идвам…

Тичах по пътища… ♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡
Падах сто пъти…
Прекосих реки
и толкова студени пустини…
Носих товара на онези,
които не нямат закони…
Във видението ми за една зимна градина
аз усетих топлината и силата ти,
които загубих…
Ти, който ми се усмихваш,
толкова красив сред този блясък…
Разбрах през сълзите си това,
което ти ми нашепваше…
Тук светът ни се разруши,
но сърцето ми те гледа…

 ♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡Аз умолявах вятъра да ме вземе в прегръдките си,
за да ме отнесе много далеч…
Там където ти не съществуваш…
Следвах стъпките му, които ми нашепваха безспир:
„За да знаеш къде отиваш, помни от къде идваш“.
Това е всичко, което ми остана,
но ме кара да не падам духом, защото знам…
Знам от къде идвам, знам от къде идвам…

♡♡♡

Скитам, вървя по цяла нощ

Бродя, не зная какво правя

Лутам се, раздялата, о, скъпи

Скитам, какво ме сполетя?

Години, преливам в самота и нежност

Искам само да знам на къде отива той

И ако видите моя любим, поздравете го от мен

♡♡♡