Anna Calvi

Guliver Photos/WireImage

Анна Калви: между Джими Хендрикс и Едит Пиаф

Анна Калви – Anna Calvi

Често сравняват двадесет и осем годишната лондончанка Анна Калви, чийто дебютен албум (слушай го целия най-горе) обра овациите на публика и критика във Великобритания, с Пи Джей Харви, с която споделят общ продуцент (Роб Елис) и вкус към горчивата романтика. Но нейните песни – упоителни балади с тежки, ехтящи атмосферични китари и трополящи рокендрол изблици – имат собствен стил и са странни по свой начин.

 Калви [с майка англичанка и баща италианец] започва да взема уроци по цигулка на шест години, а след още две сама се научава да свири на китара. “Много си паднах по Джими Хендрикс – казва тя. – Слушах плочите му и се опитвах да свиря заедно с него.” Постепенно тя се превръща в умела китаристка, но до неотдавна не се решава да пее. “Исках да правя своя собствена музика, но трябваше да преодолея страха си от пеенето. Затова преди около пет години се затворих и започнах да се упражнявам по шест часа на ден.” В албума Anna Calvi гласът й прелива от приглушена изповедност в гръмогласен рев на лъвица и извиква асоциации с певици като Нико и, да, Поли Харви. Но вокалните идоли на Анна са богините от по-ранни времена. “Обожавам Мария Калас и Едит Пиаф” – казва тя.



Албумът Anna Calvi е първо, но категорично доказателство за изключително лиричния, вдъхновен стил на Анна в свиренето на китара. Десетте парчета в диска смесват блус, рокабили, психеделия, фламенко и дори теми от шпионски филми, но въпреки това оформят мелодична и тематична цялост. “Силно вярвам в идеята за Албума – казва Калви, – който не е просто колекция от песни. А пътешествие с начало и край.”

Уникалното звучене на Калви й печели някои доста влиятелни фенове. Браян Ино е сред най-ранните й почитатели и си остава нещо като самообявил се ментор на китаристката. Ник Кейв, който споделя вкуса й към мрачните музикални краски, я кани за съпорт в последното турне на Grinderman. Но Калви е най-благодарна за “невероятния отклик” на обикновените музикални фенове – особено на места, където традиционно си падат по печалните балади. “Албумът наистина предизвика голям бум във Франция – казва тя. – Концертите ми в Париж бяха зашеметяващи.”
текст