Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече… Някои се опитват да го прикрият, други дори успяват… Но романтиката си е там – в душите ни!
Романтиката…
Романтиката не е вечеря на свещи! Всичките свещи на света не биха могли да добавят топлина в сърцето и пламък в очите, ако те не са вече там… или ако няма кой да ги види.
Романтиката не е рози! И най-простото цвете, ако носи жадувано и чакано послание, ще е стотици пъти по-романтично от изящна роза, подарена по задължение. Стига да има кой да разчете посланието.
Да помисли любимия ти за теб – дали ти е студено или си жаден, дали си гладен или уморен, е много по-романтично и мило, от цвете, свещи или какъвто и да е предмет, изпразнен от чувства и съдържание….
Цветята овяхват, свещите догарят, но чувството за грижа, проявена от любимия към нас, не се забравя! Предметите са си предмети – чувствата и емоциите в тях влагат човеците!
Романтиката е тук, всеки миг, само трябва да я намерим…
Но, ние, увлечени от безумния ритъм на абсурдната борба за оцеляване, която водим, сме я заровили толкова дълбоко, че дори сме забравили, че съществува.
Романтиката е чувство за двама…
Посланието има нужда от получател, за да не загуби смисъла, който носи.
Пламъчето има нужда от сърце, което да топли, за да не угасне.
източник
0 коментара:
Публикуване на коментар