Преди да стане запазената марка на "Ферари" обаче, конят е извървял дълъг път.
През 1907 г. един млад кадет влиза във военната академия в Модена, Италия. Името му е граф Франческо Барака. Първоначално го зачисляват в кавалерията, но скоро той се запалва по най-новото във военното дело: авиацията.
В кой момент той решава да започне да слага емблема на самолетите, с които лети, не е ясно. Не е сигурно и защо си е избрал точно черен кон, изправен на задните си крака. Но е факт, че бъдещата емблема на Ферари се появява за пръв път като емблема на граф Франческо Барака, изрисувана на неговите изтребители.
Според някои причината за избора на коня е, че семейството на Барака е притежавало много коне.
Според друго обяснение Барака е видял подобна емблема на самолета на германски пилот, когото е свалил. Германецът имал на машината си герба на град Щутгарт, който е именно черен кон на жълт фон. Години по-късно версия на този герб ще стане емблема на "Порше".
Трета теория твърди, че тъй като Барака първоначално е бил в кавалерията, конят е спомен за първите му години като военен.
Как конят става емблема на "Ферари"?
Каквато и да е причината, емблемата на графа става известна и започва да се свързва с неговите въздушни победи. Започват да наричат Барака „Небесният конник”.
В последната военна година, 1918, той отлита на поредната си мисия към италианския град Монтело. От този последен полет той няма да се завърне. Тялото му е открито в разбития бомбардировач с куршум в главата и пистолет в ръката.
Никога не се разбира какво точно се е случило: дали Барака е станал жертва на наземен огън, докато е летял ниско, дали е бил улучен от врага или пък сам е отнел живота си, предпочитайки тази смърт пред това да се разбие със самолета си или да го вземат в плен.
Пет години по-късно. Отново е месец юни, войната е свършила и в Равена има автомобилно състезание. Печели го младият пилот Енцо Ферари, който се състезава за „Алфа Ромео”. На това състезание присъства граф Барака, бащата на загиналия национален герой Франческо Барака.
Граф Барака, и впоследствие и съпругата му, се запознават с Енцо Ферари. Графиня Барака решава да подари на Ферари емблемата на своя син – изправеният черен кон.
Тя не иска смелостта и геройството, които се свързват с този символ, да бъдат забравени и казва на Ферари, че изправеният кон ще му донесе късмет. Родителите на Барака дават на Ферари надписана снимка на сина си пред изтребител с неговата емблема. Девет години по-късно прочутото лого на Ферари ще се появи за пръв път върху автомобил на състезание, което Ферари ще спечели.
Логото на ФерариЕнцо Ферари променя фона на емблемата. На самолетите на Барака конят е бил изрисуван на бял фон. Ферари избира жълт щит, защото това е гербът на родния му град Модена (жълт щит със син кръст). Към логото добавя и двете букви S и F – Scuderia Ferrari, както се нарича отборът на Ферари. „Scuderia” на италиански означава „конюшня”.
Енцо Ферари разказва:
"Когато бях на 23 се запознах с граф Енрико Барака, бащата на героя, а след това се срещнах с майка му - графиня Паолини, който ми каза веднъж:
-Ферари, поставете "скучаещия кон" на сина ми от страни на колата си, тя ще ви донесе късмет!
Така е родена емблемата, която се превръща в една от най-известните в света на моторните спортове.
През 1932 г. "Alfa Romeo Scuderia Ferrari" екип се закичва Cavalino Rampante на щита на златен фон-цвета на Модена, родния град на Ферари.
Енцо за пръв път участвува в състезание през тази година.През 1947 г., когато се появява и "Ferrari 125 " с емблема, заемаща полагащото и се място.
0 коментара:
Публикуване на коментар