От ранно детство открих, че за мен пътешестването е най-добрата форма за обучение. И до ден днешен аз съм пътешественик по душа, затова реших да споделя в този текст няколко неща, които научих, с надеждата, че това може да стане полезно и за други пътешественици като мен.
Избягвайте музеите. Този съвет може да ви се стори абсурден, но хайде да поразсъждаваме малко заедно: ако се намирате в някакъв задграничен град, няма ли да ви бъде интересна срещата с неговото настояще, а не с миналото? Случва се така, че хората се чувстват задължени да ходят по музеи, защото от детство са научени, че пътешествието означава търсене именно на този вид култура. Ясно е, че музеите са много важно нещо, но те изискват време и обективност - по начало вие трябва да знаете какво точно искате да видите там, иначе ще излезете оттам с усещането, че сте видели огромно количество крайно важни за вас неща, но не помните какви именно.
Влизайте в барове - там за разлика от музеите, се проявява животът на града. Баровете не са дискотеки, а са местата, където хората влизат, пийват нещо, мислят си за времето и винаги са склонни да разговарят. Купете си вестник и наблюдавайте движението в бара. Ако някой ви заговори за нещо, нека дори за глупости или дреболии, поддържайте разговора: не бива да се съди за красотата на пътя, гледайки само вратата, която води към него.
Бъдете открити. Най-добрият туристически гид е някой от местните жители, който знае всичко, гордее се със своя град, но не работи в никаква агенция. Излезте на улицата, изберете човека, с когото искате за поговорите, и го помолете за информация (Къде се намира църквата? Пощата?) Ако това не доведе до нищо, опитайте се да поговорите с някой друг; уверявам ви, че до края на деня вие ще си намерите чудесна компания.
Постарайте се да пътувате сами, или ако сте двойка - само двамата. За вас това ще е по-трудно, няма да има кой да се грижи за вас, но само по такъв начин ще можете истински да излезете от своята страна. Груповите пътувания представляват замаскиран начин да се намирате в чужбина, но при това да говорите на родния си език, да слушате вожда на стадото и да обръщате повече внимание на това, което се бърбори в групата, отколкото на местата, които посещавате.
Не сравнявайте. Нищо не сравнявайте - нито цените, нито чистотата, нито нивото на живота, нито транспорта - нищо! Вие пътешествате не за да сравнявате кой живее по-добре от другите; вашите търсения в действителност са насочени да научите как живеят другите, на какво могат да ви научат, как възприемат реалната и нереалната страна на живота.
Разберете, че ви разбират. Дори да не говорите езика, не се страхувайте: бил съм на много места, където е нямало възможност да се общува с помощта на думите, и въпреки това, винаги съм намирал голяма подкрепа, нужната посока, съвет и дори любовни приключения. Някои хора си мислят, че ако се решат да пътуват сами, може да излязат на улицата и да се загубят веднъж завинаги. Въпреки това, достатъчна ви е визитката на хотела, за да я покажете на таксиста.
Не правете големи покупки. Харчете парите си за онова, което не ви заема място: за хубави театрални произведения, ресторанти, разходки. В днешно време с глобален пазар и интернет може да имате всичко, при това без да плащате нито стотинка за превишено тегло на багажа.
Не се опитвайте да опознаете света за един месец. По-добре е да се остане в един град четири-пет дни, отколкото да се посетят пет града за една седмица. Градът прилича на капризна жена, на която трябва да посветите време, да я поухажвате, за да може тя да се прояви изцяло.
Пътуването е авантюра. Хенри Милър казваше, че е много по-важно да се намери църква, за която никой не е чувал, отколкото да се пътува за Рим и човек да се чувства длъжен да посети Сикстинската Мадона сред тълпа от викащи на ухото ти двеста хиляди турсти. Заминавайте, разбира се да видите Сикстинската Мадона, но си позволете също така да се загубите в уличките и пресечките, почувствайте свободата да търсите нещо, което и вие не знаете какво е то, но е абсолютно сигурно, че ще го намерите и че то ще промени целия ви живот.
Когато ти пътешестваш, аз нямам предвид туризма, а говоря за самотния опит да се пътешества, в твоя живот се случват четири важни неща:
Ти се намираш на друго място. Тогава защитните бариери престават да действат. Отначало това предизвиква силен страх, но ти бързо свикваш и започваш да разбираш колко интересни неща съществуват зад стените на твоята градинка.
Тъй като самотата е способна да бъде много тежка и потискаща, ти се отваряш пред хора, с които в обичайна обстановка не би разменил и две думи, например със сервитьорите в ресторанта, персонала в хотела, с други пътешественици или със своя спътник в автобуса.
Ти започваш да зависиш от другите за всичко: когато търсиш хотел, когато пазаруваш храна, когато търсиш информация за разписанието на влаковете. Тогава откриваш, че няма нищо лошо в това да се зависи от другите, дори обратно, то може да бъде истинско благословение.
Ти говориш на език, който не разбираш, харчиш пари, чиято ценност не познаваш, ходиш по улици, по които никога не си стъпвал. Ти знаеш, че твоето бивше аз, заедно с всичко, което си научил по-рано, са абсолютно безполезни в тази нова ситуация и тогава започваш да откриваш, че в дълбочината на твоето подсъзнание съществува някаква друга, много по-интересна личност, търсеща приключения, отворена за света и нови усещания.
Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
