ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
Това е необикновена книга.Не само защото
предлага
изключително
богата информация за
танцовия театър – за
изворите на тази “вродена човешка способност да
общува чрез езика на тялото” –
от древността до наши
дни, за всички големи
имена на
това изкуство, като
се започне със
създателя на
класическия балет
и се стигне до
най-известните
творци на новото и авангардното в
изкуството
на танца.
Необикновена най-вече е
личността на
автора – Диляна Никифорова не
просто е
“прима-балерина”
на Софийската опера.
Тя
наистина е прима: пресъздавала е
всички най-
трудни роли на
балетния репертоар,
танцувала е на
сцените на
най-големите театри в света;
нейни
партньори са били
едни от най-големите имена
в света
на танца. Но
Диляна не само е танцувала с
големи
артисти и в
постановки на гениални
хореографи – тя
има едно важно достойнство: умее
да наблюдава, да
слуша и да вижда, да помни и
осмисля онова, което е
научила от тях. И да превърне наученото в
средство за
подготовка на
младите. Така тази толкова
увлекателна история на танцовото изкуство се превръща в задължително четиво както за всеки,
който би искал да овладее това толкова трудно и вълнуващо изкуство, така и за всеки, който би
ги обучавал и въвеждал другите в неговите тайни. Оказа се способна да завладее дори мен,
човек, неизкушен професионално.
Проф. д.и.
Владимир Игнатовски
© Диляна
Никифорова, 2011
© Виктор Петков,
2011
© Никифоров
Студио, 2011
ISBN 978-954-8320-17-7
Примабалерината Диляна Никифорова, доктор по театрознание
и театрални изкуства, е една от най-ярките звезди на българския балетен
небосклон. За всяка балетна трупа би било огромна чест да има примабалерина
като нея. Природата е била щедра към Диляна и я е дарила с изобилие от
качества, които рядко се съчетават така добре в личността на един балетен
артист – трудолюбие, упоритост, честност, деликатност, брилянтна техника,
аристократизъм, елегантност, красота и огромна самокритичност. Харизматичното ѝ
излъчване заслепява и мигновено ѝ печели почитатели. Тайната на Диляна
Никифорова е проста: тя не иска да е примабалерина на всяка цена, просто
съдбата ѝ е отредила да носи на главата си със стил всяка балетна корона. И да
е неочаквана, интересна и интригуваща дори в роли, които на пръв поглед са
далечни за нея. Този комплекс от качества, събрани в една личност, първа
открива примабалерината и педагог с опитно око Красимира Колдамова. Тя
насърчава Диляна и я заразява с огромна любов към сцената и танца. Младата
балерина шлифова таланта си в едни от най-престижните балетни трупи в Европа:
Младия френски балет, Щутгартския балет „Джон Кранко“, Белгийския кралски
балет.
Дългите години в балетната зала водят Диляна към едно
специфично самопознание, което не само ѝ позволява да дарява своите верни
почитатели с максимална наслада, но и я отправя по пътя на научните занимания в
изследване на сложните принципи на изкуството на танца. Книгата ѝ „Танцов
театър и танцови техники – история, съвременност и бъдеще“ със сигурност ще се
превърне в събитие, и то не само за балетната гилдия. Първо, защото е
изключителна рядкост активно танцуваща прима да посвети от времето си на артист
за научна работа. Освен това подобен изчерпателен анализ ще е безкрайно полезен
за танцьорите, които тепърва си проправят пътя в това изкуство. Дори само тези
две причини са достатъчни, за да аплодираме Диляна Никифорова за научната ѝ
работа. Но като истински артист тя не забравя и зрителите в залата и им
предоставя рядката възможност чрез тази книга да се превърнат в компетентни
ценители, способни да следват своите любими творци в най-дългите пътувания към
тайните на танца.
Миглена Стойчева
Танцов театър и танцови техники –
история, съвременност и бъдеще
Автор: Диляна Никифорова, д-р
по театрознание и
театрално изкуство
Авторката е прима балерина в
Националния балет на Софийската опера. Има световна
балетна кариера - работила е в Кранко балет, Щутгарт,
Марсилски национален балет, Младия френски
балет, Белгийския кралски балет; гастролирала е като
гост-солист в Норвежката национална опера и балет,
още в Италия, Украйна, Македония, Русия. След
специалното образование в Държавното хореографско училище
като ученичка на прима балерината Красимира
Колдамова, завършва своето висше образование и магистратура по
балетна педагогика в Академията за музикално и танцово
изкуство – Пловдив. Защитила е докторат в НАТФИЗ –
София.
Книгата е предназначена за
преподаватели, научни работници, студенти и почитатели набалетното и театрално
изкуство. Подходяща е и за младото любознателно поколение, защото съдържа в компактна форма знание за най-съвременни форми на
танца и техните корени в древността и класиката. Спецификата на текста прави
книгата достъпна не само за специалисти в областта на танцовото изкуство, но и
за много широка публика от почитатели. Преведените на
английски резюмета на отделните глави, ще я направят достъпна за още по голям кръг читатели в България и чужбина. Съвременният танцов театър завладява все повече сцени в
европейски и световен мащаб и се радва на нарастващ
интерес от страна на професионалисти и публика. Непрекъснато се увеличава броят
на трупите, които експериментират в тази област. Само в
Берлин например в една вечер могат да се видят пет танцови
спектакъла. Събитията в света на танца се случват нe само в утвърдените
световни центрове на театрални спектакли.
Един, сравнително малък град като Кил, може да се похвали с великолепна трупа и забележителни танцови спектакли. На фона на световната еуфория и възникването на все нови и
нови съвременни трупи танцовият театър у нас прави първите си смели
стъпки в изявите на НАТФИЗ (Национална академия за театрално и филмово изкуство), където е създадена специалност
„Танц-театър”. Подобна структура съществува и в НБУ (Нов
български университет), а балет „Арабеск” има дългогодишна история на успешни експерименти в съвременното танцово изкуство.
Танцовият театър е европейски
феномен и е считан за сравнително млада форма на перформативно изкуство. Неговото зараждане и развитие може да се проследи
в миналото столетие, а корените му са далеч в
древността, когато музика, танц и слово са се реализирали сценично като единно
синтетично цяло. В хода на своето развитие те
се обособяват като отделни самостоятелни изкуства с ясна диференциация между тях. Като жанр съвременният танцов
театър се очертава от процес на връщане към форми и
модели, познати ни от синкретизма на древността, но с естетика и изразност на
новия век. Танцовият
театър се развива според свои закономерности, като от една страна се опитва да
преодолее присъщите ограничения, налагани от
човешкото тяло като основен инструмент за изразяване, а от друга – на всеки нов етап прави преработване, допълване, а в
някои случаи дори отрича предишни свои постижения. Затова познаването
на историческото развитие на танцовия театър, на корените му в древността и актуалното състояние са жизнено важни за
неговото развитие, за подготовка на
стойностни кадри. Наличните изследвания на съвременния танцов театър и танцови
техники, които се ползват в него, са
свързани с отделни
школи, стилове или определени периоди от развитие му. Липсват цялостни проучвания, които да обобщават опита и да изследват връзките
между отделните исторически периоди и различните съвременни
школи с принос в израстването на това изкуство. Настоящата
книга е предназначена да обогати информацията за мрежата от взаимодействия и художествени резултати на отделните школи като формиращи
актуалната картина в танц-театъра.
Текстовете в книгата не
се стремят към пълен исторически анализ, а са насочени към изследване, изцяло обвързано с развитието на съвременния танцов театър.
Стремежът е да се осъзнае потенциала
на класическите и
съвременни танцови техники и от това богатство да се извлекат нови възможности за тяхното използване в академичното обучение по танцов
театър.
Направена е селекция на танцови
техники от миналото и съвременността, приложими в академичното обучение по танцов театър. Разгледани са възможности за
усъвършенстване на ролята на обучението по класически и
съвременни танцови техники за създаване на характерно актьорско присъствие в пространството на танцовия театър. Потърсени са нови аспекти
в научната основа на процеса за усвояване на танцови техники в
академичното обучение с очакване теоретичното подпомагане на практическото обучение да ни приближава към изграждането на
национална школа по танцов театър.
Изследването е насочено
към историко-географските корени в развитието на танцовите техники и тяхната роля в обособяването на жанра танц-театър, насочено
е към събиране, анализиране и обобщаване на постиженията на
изявени съвременни школи (Пина Бауш, Матс Ек, Уилям Форсайт, NDT - Недерланд данс театър) и се стреми да определи
основните форми и функции на танцовите техники в
обучението.
Сред обичайно използваните
инструменти за изследване особено резултативен в настоящата тематика се оказа херменевтичният метод. Въпросите на сравненията,
разбирането, тълкуването и интерпретациите са водещи за всички
анализи на исторически и съвременни постижения. В рамките на
обектите на изследване са включени проучвания на автора на място върху
постиженията на световно известни танцови трупи.
Личната му балетна кариера позволи пряк досег с културите не само на Европа и САЩ, но също на Африка, Китай, Тайланд и
др. Следвайки описаната идея текстовете в книгата са
разпределени в четири глави, всяка от които има своята
територия – географска и аналитична.
Глава първа: При изворите на танца.
В нея се разглежда
приносът на танца от Античността, Средновековието, Класическия и Неокласически
балет, Африканската
танцова култура, Американският модерен и постмодерен танц за създаване на
съвременния танц театър.
Глава
втора: Съвременни школи за танцов театър, където е анализирано
творчеството на най-новите школи по танцов театър.
Пина Бауш - творчески феномен в танцовия театър. Матс Ек. Уилям Форсайт –
танцьор, хореограф и режисьор. NDT – уникална школа за
съвременен танц-театър.
Глава
трета: Неизчерпаният потенциал на Азия. В нея са проучени възможностите за
прилагане на
танцови техники и
методи от азиатската танцово-театрална традиция в обучението по танцов театър
(„Но” и „Пекинска опера”, Танц театър
Кабуки, Танц театър Катхакали и др.).
Глава четвърта: Танцовите техники в обучението по
танцов театър. В последната част на настоящото изследване е
направен опит да се обобщи възникването и развитието на формата и функцията на танцовите техники и тяхното значение в подготовката на
актьори за танцов театър. Създавайки настоящата книга, следвах
разбирането, че иновациите, свързани с танцовото движение на човешкото тяло, са ограничени от законите на биомеханиката –
не можем да надскочим физическите си възможности. Това поражда
съмнение, че човекът вече е измислил и опитал всички допустими за тялото му движения. Истината е обаче, че комбинациите между
тях, смисловата и стиловата им окраска, естетическата и
концептуалната им конфигурация са необятно поле за изследване. Работата върху този текст е свързана и с опита от моята
петнадесетгодишна кариера, като професионална балерина в българската
Национална опера и Балет и в няколко международни трупи. Тя ми даде възможност да се запозная от близо с танцовото
изкуство на Европа, Америка, Азия и
Африка и да установя
личен контакт с изявени съвременни школи по танцов театър Тази книга отразява моето желание да подпомогна създаването
на национална школа по танц-театър,
изхождайки от
разбирането, че българската нация има, както изявени традиции, така и
значителен потенциал в танцовото изкуство.
