петък, 8 октомври 2010 г.

Franco Luciani

Колко пъти сте чували танго, изпълнено на хармоника?

 
 Колкото и да звучи необичайно, хармониката е инструмент, който често се използва при интерпретациите на танго в Аржентина. 

 Една от причините за това е сходния принцип на извличане на звука между нея и най-типичния инструмент за аржентинското танго, бандонеона. Друга причина е традицията, създадена от редица легендарни изпълнители на хармоника в историята на аржентинската популярна музика. 


 "Хармоника и танго" променя тотално представата на мнозина за възможностите на хроматичната хармоника и начините, по които може да се интерпретира танго. 


 
На 28 октомври в "Sofia Live Club" българската публика ще има уникалната възможност да чуе за първи път на живо аржентинско танго изсвирено на хармоника от един от най-забележителните представители на младото поколение аржентински музиканти - Франко Лусиани.
 

бутон за споделяне

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Светлана Валуева

Светлана Валуева за себе си и за своето творчество:
Защо рисувам  жени? Защото това ме интересува, вълнува ме  красотата, във  всички нейни изменения,  разнообразие и метаморфози. Понякога това е перленият цвят на кожата, покриващ бледата женска ръка, меката матова плът, просветваща под  кадмиево жълтата светлина, падаща върху голото тяло. Понякога ултрамарина на нощното небе и белите звезди, понякога изумрудената трева в  сутришната мъглявина на японска градина ... водни капки върху тревата, колко пъти съм съзерцавала това.  Четката се движи по повърхността, тя внимателно нахлува в пространството на един друг свят,  минава границата, която съществува за всички. Зад тази тънка линия, както в огледалото е отразен живота, за него аз разказвам  всеки ден.









бутон за споделяне


сряда, 6 октомври 2010 г.

Bebel Gilberto. So Nice.

 
Някой, който да ме прегръща до себе си силно 
това би било толкова хубаво
Някой който наистина ме обича..

 Някой, който да разбира всяка моя малка мечта 
Някой, който да хване ръката ми
и на когото мога да разчитам
това би било толкова хубаво
 Ако някой ден намеря някой, 
който да ме държи за ръка
 и да премине с мен през живота със стъпките на самбата 
Някой, който да се опре на мен
това би било толкова хубаво
 
Някой, който да остане с мен и в добро и в зло 
Някой, който да изпее с мен малка самба песен
Някой, кото да вземе сърцето ми и да даде своето на мен
това би било толкова хубаво

текст: Bebel Gilberto. "So Nice"

бутон за споделяне

вторник, 5 октомври 2010 г.

Ал Пачино

 Ал Пачино, актьорът с “мафиотска” кръв тази година навърши 70
 "Защо трябва да ви казвам на колко години съм? Чувате едно число и получавате нещо като спазъм. Все едно казвате: „Колко още ти остава?”"
 "Майка ми почина преди да постигна успеха си. Ето това помня за майка си: Ние сме на последния етаж на жилищната сграда. Навън е кучешки студ. Трябва да ходя на училище на другия ден. Може би съм на десет години. Долу на улицата са приятелите ми и ме викат да сляза при тях. Искат да се мотаем наоколо в нощта и истински да се по забавляваме. Майка ми не ме пусна. Помня, че й бях много ядосан: „Защо не мога да изляза като всички останали? Какво ми има?” Продължавах да й викам. Тя издържа на моя гняв и така ми спаси живота, защото тези момчета от улицата долу, никой от тях не е между живите сега. Не мисля много за този факт, но се вълнувам, когато говоря за това. Тя не искаше да се скитам по улиците късно през нощта. Трябваше да пиша домашните си. Днес стоя тук заради това. Толкова е просто, нали? Но ние забравяме тези неща, просто забравяме."
 "В живота настъпва време, когато ако си достатъчно голям късметлия започваш да си изкарваш прехраната и постигаш голям успех. Но от време на време се опитвам да мисля за живота си тогава ....и да остана свързан с него."
 "Веднъж на един светофар се усмихнах на една млада жена. Тя каза „О, здрасти, Майкъл!” Нали се сещате, Майкъл от Кръстникът. Беше все едно ме лиши там на място от анонимността ми. Не бях Майкъл, когато казах здравей. Това бях аз усмихващ се на млада жена на един уличен ъгъл. Бях забелязан и в същото време не бях, нали разбирате какво искам да кажа?"
 "Докато си известен няма как да разбереш рая на анонимността. Има една реплика от пиесата The Local Stigmatic: Славата е извращение на човешкия инстикт за постигане на утвърждаване и внимание. Това е малко тежко изявление. Но ще ви кажа едно: Славата наистина усложнява личните връзки. А когато към славата прибавиш и успех може да си докараш главоболие. Но, както Лий Страсберг, мой приятел и ментор, ми каза веднъж: „ Драги, просто трябва да се приспособиш.”"
"Винаги съм нервен преди началото на пиеса. Знаете ли каква е разликата между играта в пиеса и във филм? Ще ви кажа. Актьорската игра е като да си въжеиграч и има разлика между това да го правиш на сцената и във филм. На сцената въжето винаги е обтегнато много, много високо. Ако паднеш – падаш, край. В киното въжето е опънато по самия под. Падаш, изправяш се и го правиш отново. Играта в пиеса е за съвсем различно разположение на духа. Събуждаш се сутрин знаейки, че в осем часа вечерта трябва да вървиш по въже." 



“Животът е пътуване с влак”, обича да казва Ал Пачино.
“Пътуваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той.
След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването.
Аз вече зърнах планината.” 

източник:"Какво научих" - Ал Пачино
списание Esquire 

бутон за споделяне

Mehndi

 Има едно много древно изкуство - Mehndi е рисуване по тялото с естествена къна
Хенна всъщност означава просто „червено”, а латинското име на растението е Lawsonia inermis. В съвременния език хинди тя се нарича “мехнди”. Освен това мехнди е буквалния превод на храста къна в езика хинди.
И, разбира се, Мехнди е понятието за изкуството на рисунката върху тялото с багрилното вещество, съдържащо се в стъблата на листата, с други думи с боята, наричана у нас „къна”.

 
Рисунки с къна върху тялото има отпреди 5000 години. Древните египтяни оцветявали с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Привилигировани египтянки пък употребявали растението най-вече за своя ярък и впечатляващ грим. Пo-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото се разпространил и трайно заел място в религиозните и културните ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. Красавиците от онова време често боядисвали само върховете на пръстите си. За келтите боядисването на тялото също било добре познато, но с него те искали да плашат враговете си. 
  
В Индия мехнди било обогатено с ароматни масла и с времето се превърнало в нещо като празненство - за сватбени тървества и други подобни поводи. Рисунките от къна, освен че изглеждат хубаво, предпазвали и от горещината, заради охлаждащото действие на растението. 
 С времето техниките за рисуване се усложнявали и ставали все по-красиви. Мехнди се превръща в култ по цял свят и във всички култури. Във всички страни на Ориента, но също и в земите на Персийския залив и в арабските страни, ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватбата се събират всички жени от рода и приятелките на булката за така наречената „мехнди вечер” – невестината вечер. Обикновено тя се провеждала два дни преди церемонията и служи за подготовка на булката, която включва продължителни процедури. С безкрайно търпение и сръчност майсторките на къната изрисуват дланите и ходилата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и много по-големи части от тялото. Важни са не само формите и шарките, но и наситеността на цвета.

Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябвало да бъде любовта от страна на семейството на жениха. Свекървата отговаря за точката мехнди – тя е олицетворение на нейната благословия. Задължителен елемент от сватбената украса е и името на жениха, което се добавя умело в шарките и орнаментите на татуировката с къна. Женихът след това трябва да търси часове наред по тялото на момичето, за да открие името си, а и трябва, защото това е условие за първата брачна нощ. 
Прекрасното искуство за рисуване по тялото е пренесено и в наши дни и е запазило своята прелест. Ако исклате да видите тялото си изрисувано с нежни орнаменти, не е нужно да си правите трайни татуировки – можете да се позабавлявате и да се отдадете на приключението мехнди.  

бутон за споделяне
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------