Показват се публикациите с етикет традиции. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет традиции. Показване на всички публикации

събота, 28 януари 2012 г.

Кукери в Перник

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved
  XXI Международен Фестивал на Маскарадните игри '' Сурва '' Перник 2012

Страховити маски, танци и кънтене на чанове и звънци. Това е само малка част от атмосферата на традиционния международен кукерски събор „Сурва", който се провежда всяка година в Перник.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г.


By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

събота, 24 декември 2011 г.

Бъдни вечер

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved
Днес се празнува един от най-големите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци.

Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете на молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По горенето на бъдника се гадае и каква ще е годината.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved



четвъртък, 25 август 2011 г.

Вълнуващо очарование и рицарски дух

Искърското дефиле е едно от най-красивите и девствени кътчета на България.Разположено е в Западна Стара планина,където река Искър прорязва планината и образува тясна скалиста пролука.Склоновете на Дефилето са стръмни,почти непроходими.


Най-голямото селище в Дефилето е гр. Своге, а над него са разположени китни селца като Заселе, откъдето гледката към долината е неописуема. Близо до Заселе е и един от най-красивите и големи водопади в страната – Скакля.  


 Между Заселе и гара Бов минава и Вазовата пътека. Местните хора казват, че Иван Вазов обожавал мястото и обичал тук на спокойствие и тишина да пише своите разкази, между които и Дядо Йоцо гледа.


 Стигаме до село Бов.Според местната легенда наименованието на селището произлиза от името на френският рицар маркиз Сен дьо Бьоф.Той заедно с още други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1205г.бил заточен в лагера Костел,край днешния град Севлиево.По-късно,през 1206г.непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски,като васал на българския владетел Калоян,граф дьо Бьоф зяедно с още около 1000 латински рицари,бил разселен в планинските предели на Искърския прелом.

 
Иван Вазов посещава района на Бов и пише следното в пътеписа си"Разходка по Искъра":"Туй село с такова звучно и с романтическа прелест душице име,и по напред пленяваше въображението ми,а сега още повече гъделичкаше любопитството ми.На какви странни обстоятелства дължеше това име?Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари."

 
След с.Бов нагоре тръгва чакълест път,който лъкатуши около страхотни полянки и гористи местности.По пътя не спираш да се любуваш на гледките,откриващи се към величествените склонове на западна Стара планина.Тъжното е ,че по пътя се срещат ужасно много изоставени и рушашти се скелети на сгради.
Стигаме до биоферма Чемерник,разположена високо над Искърското дефиле.


"Река,скали,почти в небето.
Роди се в утрото мечта - да полетиш натам, където, събужда ехото света.
Траки, българи, латини - създали несравним народ.
Вазов със любов описва планинския нелек живот.
Накит древен, ясен, сърмен свойто бъдеще кове.
Бов създаде и откърми БЪЛГАРИ ОТ ВЕКОВЕ."
автор на стиха: Людмила Петрова

*текст: Яна Маринова  от Global Communications Bulgaria Ltd.
*images: Яна Маринова  за Krasivo



понеделник, 15 август 2011 г.

Японска чаена церемония

    Обстановката, в която се провежда, е вторият неин компонент. Малките размери на помещенията, скромността и простотата на подредбата, полумракът въплъщава в себе си класическата японска представа за прекрасното. Прекрасното японците отъждествяват с целесъобразното и затова всички съдове, които се използват, освен че са красиви, са и практични – от чугунения, сега порцеланов, чайник до купичката и чашките за чай. Своите представи за красота и хармония те разпростират в областта на човешките отношения и затова особено внимание обръщат на общуването, на вежливите обноски по време на церемонията. И всичко това – пиенето на чай, културата и грацията на движенията, аранжирането на цветя, калиграфското изкуство, изкуството да се любуват на природата, пораждат празнична, с богати преживявания, чувства и размисли, атмосфера, наричана “Фурю” (изящно време за почивка). 


       Заради всичко това чайната церемония, като синтетично изкуство наречено “Ча-ною”, е система за своеобразно пречистване на хората, но не и греховете, а по-скоро от стресове и духовно напрежение, система за доближаване и “за преклонение пред красотата в сивата светлина на делника”, изкуство, в което намират проявление и други изкуства. 
     По време на “Ча-ною” се създава уникален по рода си художествен образ – “образът на мига”. Този одухотворен образ е единство от красотата, породена от емоционалността и изяществото, от мярата във всичко. Тайнственият магнетизъм на тази красота се крие в това, че тя е “някак неясна, неуловима и въпреки всичко осезаема красота”. Тя е преклонение през природата и “връщане към себе си”, към вътрешния свят на отделния човек, участник в церемонията. 
      Известен майстор на “Ча-ною” станал Се-но Рикю (1521-1591 г.), който успява да създаде “Кодекс на чаеното изкуство” с около стотина канонични правила и изисквания. 
        Човек се удивлява от старанието, което японците проявяват при подготовката на самата церемония. С каква сериозност те гледат на това, на пръв поглед, най-обикновено занимание! Те се настройват празнично, създават предварителна, необичайно тържествена, но скромна атмосфера и настроение. Отстраняват всичко лошо от помислите си, подготвят се физически и емоционално.
В класическия си вид чайната церемония се провежда в малки чайни (чашицу), в по-големи – какъвто е Златният павилион в Киото, както и по домовете. Чайните архитектурно приличат на миниатюрни бедни жилища и се състоят от вход за гостите, кухня с декоративна ниша, огнище и градинка с екзотична зеленина. В тесните помещения, осветявани от един прозорец, цари полумрак, което събужда усещането за приятно усамотяване. Като се движи към чайната по пътечката, застлана с дребни камъчета, човек изоставя светските си грижи и предусеща приближаващата церемония. 

        Започва първата фаза на медитацията (стремежът към съвършенство) – самовглъбяването, размишлението. За преминаването към втората фаза спомагат старинният каменен фенер, който осветява пътечката привечер и в нощните часове, както и чашките за измиване на ръцете и за изплакване на устата, ниската – 90 см вратичка, през която се влиза, и която символизира, че хората се разделят с мъките си. Настроението се поддържа от приборите за чай. Японците предпочитат обикновено матовостта на приборите, радват се, когато повърхността им потъмнява. “Ние харесваме предметите, носещи следи от човешко докосване, пушек, ерозия, дъждовни ивици”, казват те. В чайните водата за чая се кипва на огнището върху въглени от вишневи клони.
Върховенството на чайната церемония видяхме и преживяхме в представителния ресторант-градина “Хаппо-ен” в Токио, потънал сред екзотична растителност и с раздвижено парково строителство. 

          В семейната ниша Токонома – “олтар на любовта”, е поставена ваза с аранжирани цветя (икебана). На стената е окачен надпис с философски сентенции, калиграфски изписани. Подът е застлан с рогозки, на които са поставени възглавнички. Участниците в церемонията са облечени в ярки и богато орнаментирани в различни разцветки кимона. А това са домакинята, нейната помощничка и гостите и. 
       С дълбок поклон домакинята посреща гостите, които сядат на възглавничките, внася поднос със сладкиши от оризово брашно, а помощничката – чайните прибори: чайник с кипнала вода, кутия със зелен чай, предварително стрит на прах, керамична купичка, чашки, бамбукова пръчка и четка. С много лекота и изящество в движенията на ръцете домакинята приготвя чая. С обаятелна усмивка и мил поглед разлива скъпоценната течност по традиция в керамична купичка, на която гостите се възхищават по задължение. Днес чаят се разлива в чашки. Домакинята разказва историята на купичката – кой е пил от нея, както и анекдоти, свързани с нея. Обичайно е всички да пият от купичката, като я подават от ръка на ръка. 
            Пръв отпива няколко глътки най-почетният гостенин. Пиенето протича бавно и спокойно, при пълно мълчание, което символизира близостта между участниците. Със съответният етикет, грация, усмивка, поглед и приятен тон домакинята създава уютна атмосфера и празничност, импровизира и проявява творческо въображение. Следват оценки и поздравления от гостите, а домакинята ги поканва да се полюбуват на цветята в нишата, на калиграфските рисунки на стената, да пообщуват с цветята в природният кът и парка. Когато церемонията приключи, гостите се изпращат също със съответен ритуал. 


четвъртък, 5 май 2011 г.

Гергьовден

 Гергьовден - един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете - предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.

В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави "на зелено" в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за "да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на "идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.

В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията - върху бял кон надясно, убиващ ламята.

Честит празник "Красиво"!

четвъртък, 7 април 2011 г.

Идеи за Великденска украса






 







Easter Ideas
Снимките в този блог са подбрани от нета

понеделник, 28 февруари 2011 г.

♥ Честит 1 март "Красиво"♥





♥Подаряваме ви червено бяло настроение, за усмивки и здраве♥
♥Честит 1 март "Красиво"♥

Автор на стиха: dr_abdul Абдулрахман Акра





неделя, 20 февруари 2011 г.

1000 СИЯЙНИ СЛЪНЦА - ХАЛЕД ХОСЕЙНИ


"Красиво" ви препоръчва тази книга. Книга без излишни думи и без мъдри мисли,които да ти се поиска да подчертаеш, а после да забравиш за тях. Книга за един далечен свят в който се случват неща, за които гледаме в късните новини и които ни идват малко в повечко като емоция. За трудните и невъзможни понякога неща в живота. За постоянната битка за зрънце щастие, което изтича между пръстите ни. Примамващо заглавие зад което де крие много болка. Тя е от книгите които се четат за една нощ. Приятно четене!

Вижте още за книгата:
http://www.knigolandia.info/2010/08/blog-post_31.html


сряда, 26 януари 2011 г.

Yasmina Alaoui & Marco Guerra

Арт проектът "One thousand and one dream" на фотографа Marco Guerra и художничката Yasmina Alaoui.Marco Guerra е италиански фотограф снимащ за Harper’s Bazaar и Vogue.
Yasmina Alaoui е мароканска художничка учила скулптура в Париж. Произведенията й носят полъха на Корана и ислямската архитектура.
Фотографиите се възприемат като боди-арт,но те всъщност не са боди-арт в пълния смисъл на думата. Всяка фотография в началото си е черно-бяла.Yasmina Alaoui нанася специални ефекти върху телата на вече готови снимки.
Yasmina Alaoui и Marco Guerraса двойка не само в творческия процес, но и в живота.

















Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------