Земя, където всеки камък е история

Морски вълни и векове собствена история делят Сицилия от главната част на Италия.Закрепила се на върха на Италианския ботуш, между Европа и Африка, между Античността и Съвремието,„островът на чудесата” мие бреговете си в 3 морета: Тиренско, Йонийско и Средиземно.

Сицилия е непридвидима,като морски бриз и многолика, като своенравно божество.Тук се преплитат история,митове,агония и възраждане,блясък и забрава...капризна игра на контрасти и противоречия. През нейните земи са минали гърци, римляни, финикийци, нормани и маври, оставили едни от най-забележителните образци на своята култура.

Древните гърци оставят изумителни образци на античната архитектура и изкуство. Византийците, владели острова, вплитат в културното наследство прочутите си мозайки. По-късно испанците въвеждат пламенни готически орнаменти в декорацията на дворци и църкви. Европейският барок пък намира толкова специфичен израз, че в историята на стиловете влиза понятието “сицилиански барок”.

Древното име на острова Тринакрия се възприема като символ на острова, тъй като представата на древните за Сицилия е била като за триъгълник. Първоначално Емблемата на Сицилия изобразява главата на Медуза Горгона с коса от змии.Настоящата версия на изображението на главата е жена,вероятно богиня,понякога с крила ,като символ на вечния поток на времето и змии,като символ на мъдростта.От тази глава излизат три бягащи крака.Това е така нареченият "трискел" - "трикрак"- символ на движението, проявата на цикличността ,на вечното,на постоянното възтановяване и регенерация,т.е.движението на Слънцето:изгрев,зенит,залез.

Тринакрия -автор:Boris Sokachev

Тринакрия е навсякъде:върху флага на Сицилия,по фасадите на сградите,върху бижутата,татуировките и дрехите на сицилиянци,дори върху емблемата на футболния клуб. 

На остров Сицилия се намира древния гръцки град Сиракуза.Тук е живял великия математик и инжинер Архимед-един от най-брилянтните мислители на всички времена.Във въздуха на Сиракуза сякаш все още кънти прословутият вик “Еврика!”, с който Архимед е излязъл от ваната, откривайки един от основните закони във физиката.Организирал е най-ефективната отбранителна система,известна на военната наука за този период.Той превръща града в непревземаема крепост,като използва своите изобретения - мощен катапулт,изпращащ огромни каменни блокове и железни куки към приближилите се вражески кораби.Според исторически данни,по-голямата част от римската флота била опожарена,с помоща на огледала и излъскани щитове,които фокусирали и отразявали слънчевата светлина.Уви,Сиракуза пада,но заради предателство.А Архимед е убит от римски легионер. В Сиракуза има много места за разглеждане,но ние се спираме на бароковия остров Ортигия.Бели,стари,каменни сгради,малки балкончета,тесни улички...тук всеки камък е история. 

Vicolo Ortigiano

Ortigia Urban Style

Archimede Square in Syracuse

От площад”Архимед” тесни улички показват пътя към площад Дуомо. 

 Пристанището дава начало на цяла мрежа от старинни улички,тръгващи от Порта Марина.

The Temple of Apollo

 Най-старата сграда в града е храмът на Аполо. (Tempio di Apollo) (piazza Pancali) ( около 600г.пр.хр.) 

The Cathedral of Syracuse

На Пиаца дел Дуомо е продълговатия с, внушителен вид , гръцки храм Дуомо.Заобиколен е от грандиозни постройки. В Катедралата Дуомо са изложени останките от храма на Атина( 5 в.пр.н.е.) 

Piazza Duomo

На пиаца Белломо е Базиликата Санта Лучия-византийска църква,построена след мъченическата смърт на светицата през 303г.Тук е шедовърът на Караваджо ,картината „Погребението на Санта Лучия”1608г.оригинал.

Statue of Arethusa and Alpheus

 Статуята на Артеуза и Алфен.Според гръцката митология Артеуза била нимфа,усърдно преследвана от речния бог Алфен.За да я спаси,богиня Артемида я превърнала в сладководен извор. 

Ortygia island. Syracuse, Sicily

Разходка по крайбрежната алея Алфео до Кастело Маниаче от 13в.откъдето се откриват красиви гледки към морето.Вълнуващо е ! Първото нещо,което поразява е комбинацията от естествени цветове,архитектурни форми и решения.В замъка е изложено копие на картината на Караваджо „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител” 1608

Castello Maniace

Пътуването се осъществи, благодарение на  Serdica Music

*текст: Яна Маринова  от Global Communications Bulgaria Ltd. 
за текстовата част е използвана информация от WikiTravel   
*images: Яна Маринова  за Krasivo

Вълнуващо очарование и рицарски дух

Искърското дефиле е едно от най-красивите и девствени кътчета на България.Разположено е в Западна Стара планина,където река Искър прорязва планината и образува тясна скалиста пролука.Склоновете на Дефилето са стръмни,почти непроходими.

Най-голямото селище в Дефилето е гр. Своге, а над него са разположени китни селца като Заселе, откъдето гледката към долината е неописуема. Близо до Заселе е и един от най-красивите и големи водопади в страната – Скакля.  

 Между Заселе и гара Бов минава и Вазовата пътека. Местните хора казват, че Иван Вазов обожавал мястото и обичал тук на спокойствие и тишина да пише своите разкази, между които и Дядо Йоцо гледа.

 Стигаме до село Бов.Според местната легенда наименованието на селището произлиза от името на френският рицар маркиз Сен дьо Бьоф.Той заедно с още други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1205г.бил заточен в лагера Костел,край днешния град Севлиево.По-късно,през 1206г.непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски,като васал на българския владетел Калоян,граф дьо Бьоф зяедно с още около 1000 латински рицари,бил разселен в планинските предели на Искърския прелом.

 

Иван Вазов посещава района на Бов и пише следното в пътеписа си"Разходка по Искъра":"Туй село с такова звучно и с романтическа прелест душице име,и по напред пленяваше въображението ми,а сега още повече гъделичкаше любопитството ми.На какви странни обстоятелства дължеше това име?Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари."

 

След с.Бов нагоре тръгва чакълест път,който лъкатуши около страхотни полянки и гористи местности.По пътя не спираш да се любуваш на гледките,откриващи се към величествените склонове на западна Стара планина.Тъжното е ,че по пътя се срещат ужасно много изоставени и рушашти се скелети на сгради.

Стигаме до биоферма Чемерник,разположена високо над Искърското дефиле.

"Река,скали,почти в небето.

Роди се в утрото мечта - да полетиш натам, където, събужда ехото света.

Траки, българи, латини - създали несравним народ.

Вазов със любов описва планинския нелек живот.

Накит древен, ясен, сърмен свойто бъдеще кове.

Бов създаде и откърми БЪЛГАРИ ОТ ВЕКОВЕ."
автор на стиха: Людмила Петрова

*текст: Яна Маринова  от Global Communications Bulgaria Ltd.
*images: Яна Маринова  за Krasivo