вторник, 11 януари 2011 г.

Към себе си - Дамян Дамянов


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез


Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.



Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.


Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

понеделник, 10 януари 2011 г.

Марлене Дитрих


Мария Магдалина фон Лош се ражда на 27 декември 1901 в Берлин, в семейството на пруски офицер и дъщерята на богат бижутер. В детството си се учи да свири на цигулка, но заради заболяване на китката е принудена да се откаже от музикална кариера. През 1920 г., вече под псевдонима Марлене Дитрих, пее в кабаре, а година по-късно започва да посещава учебното студио на Макс Рейнхарт.

На снимачната площадка Дитрих стъпва, за да изкара малко пари, но постепенно работата в киното я увлича. Наистина, личните й успехи били съвсем скромни чак до 1930 г., когато американският режисьор Джоузеф фон Щернберг й дава роля във филма „Синият ангел”. Това е 18-ият (!) филм в творческата биография на актрисата, но по същество става началото на дългата й и успешна работа в киното. Зрителите влизали в кината, за да се насладят на изкуството на своя любимец Емил Янингс, а излизали покорени от завладяващото кинозрелище, чиято душа била малко известната актриса с доста свободни маниери и плътен, вълнуващ глас. Щернберг показал филма в Холивуд и скоро Дитрих получила покана от американското киностудио „Парамаунт”, чийто собственици възнамерявали да направят от тази немкиня новата Грета Гарбо.


Преди да допуснат Марлене Дитрих до снимачната площадка, американските специалисти направили сериозни корекции във външния й вид. Новият облик на актрисата, появила се във филма „Мароко” (1930), поразил всички, които я познавали отпреди. Пригладените платинено-руси коси, тънките, извити нагоре дъги на веждите, трептящият блясък в очите и леко увисналите ъгълчета на устата придавали на лицето на Дитрих изражение на скръбно и загадъчно удивление. В този нов облик на актрисата нямало почти нищо от предишната пълничка немкиня. И макар в Холивуд Марлене Дитрих да продължавала да създава образи на певици и паднали жени, те били създадени от друг, по-изтънчен и крехък материал и представлявали нова вариация на тема загадъчна съдбовна жена, страдаща от любов и караща и други да страдат.


Американската публика по достойнство оценила новата звезда. За ролята си в „Мароко” Марлин Дитрих била предложена за „Оскар”. Най-добрите си холивудски филми („Dishonored” (1931); „Русокосата Венера” (1932); „Шанхайски експрес” (1932); „Песен на песните” (1933); „Дяволът е жена” (1935) Дитрих създава под ръководството на Щернберг. Сътрудничеството им продължава до 1935 година, когато заради разногласия с ръководството Щернберг е принуден да напусне „Парамаунт”. Но и по-нататъшната кариера на Марлен продължава по набелязания от него път и само в комедията „Ангел” (1937) и уестърна „Destry Rides Again” (1939) актрисата успява да се откъсне от обичайния си образ.


В края на 30-те и началото на 40-те години Марлене Дитрих става една от най-скъпо платените звезди на световното кино, образец за подражание на хиляди жени. Те се стараели да копират прическата, грима, бижутата й, обличали се в мъжки костюми, каквито с изящество носела самата най-елегантна жена в Холивуд.
Славата й стигнала и до границите на Германия. През 1937 г. Марлене Дитрих получила покана от Гьобелс да се върне в родината и да заеме престола на „кралица на немската киноиндустрия”, но му отказала, а през 1939 г. приела американско гражданство. Когато започнала Втората световна война, Марлен излетяла за Европа в състава на група артисти. Давала представления по всички фронтове, на които се сражавали американски войници. Получила американски медал „За свободата” и френските ордени „Кавалер на Почетния легион” и „Офицер на Почетния легион”.


През 1947 г. Марлене Дитрих се завърнала в Америка. Все по-често й предлагали второстепенни, а дори и епизодични роли. Но именно в този период на творчеството си тя създала два образа, без които представата за драматическия й талант би била непълна. Във филма „Свидетел на обвинението” (1957) Дитрих впечатляващо показва на екрана драмата на жена, спасила мъжа си от затвор и осъзнала, че е подло измамена от него. В „Нюрнбергският процес” (1961) играе вдовицата на фашистки генерал, която не може и не желае да се примири с поражението на Германия. Актрисата не щади героинята си, разголва човеконенавистния фанатизъм на нацистката идеология, старателно скрит зад изтънчени обноски и изящни маниери.


Участието й в трупата на фронтовите артисти способствало за развитието на певческия й талант. Музикалната кариера на Марлене Дитрих започва през 1953 г. в кабаре в Лас Вегас. В основата на репертоара й са песни от филмите „Синият ангел”, „Мароко”, „Дяволът е жена”, „Лили Марлен”, а също и съвременните шлагери „Where Have All The Flowers Gone", "Blowing In The Wind" и др. С шоуто си Марлен обиколила всички континенти и навсякъде я съпътства огромен успех. През 1964 година изнася концерти и в СССР.



През 1972 г., по време на гастроли в Австралия, Дитрих се спъва в кабел, пада и си счупва крака. Нещастният случай я приковава на инвалидна количка, което не й пречи през 1978 г. да се снима във филма “Just a Gigolo”. През 1983 г. името на актрисата отново привлича вниманието на зрителите, когато на екран излиза пълнометражната документална лента „Марлен” на Максимилиан Шел. Дитрих е автор на нееднократно преиздаваните мемоарни книги „Само за моя живот” (1978), „Азбуката на Марлене Дитрих” (1962) и „Марлене Дитрих за Марлене Дитрих” (1984). През 1992 г. дъщерята на актрисата, Мария Рива, публикува книга за майка си, в която разказва за многобройните й интимни връзки не само с мъже, но и с жени. При това в продължение на петдесет години Марлен е била женена за един човек – Рудолф Зибер, но е живеела отделно от него, предпочитайки компанията на най-прочутите си съвременници.


Голямата актриса, която остава прикована към леглото до края на живота си, умира на 6 май 1992. Според официалната версия смъртта й настъпва вследствие на инфаркт. Според слуховете, тя се е самоубила съзнателно чрез гладуване.



текст:www.cinefish.bg

неделя, 9 януари 2011 г.

David Garrett

David Garrett е роден на 4 септември 1980 година в Aachenв семейството на немски юрист и американска прима-балерина.Получил първата си цигулка на своя четвърти рожден ден и повече не се разделил с нея.















събота, 8 януари 2011 г.

Лавандула










И не искай от мен да ти е лесно.
Трудна съм за обичане.
Вълшебна и реалистична -
винаги ще обърквам разума ти.
Непонятна ще съм за душата ти
от толкова много сбъдване.
Но пък дишаш с пълни гърди аромата
на лавандулово синьо поле.

Автор:yossifova (Весела ЙОСИФОВА) 


петък, 7 януари 2011 г.

Развържете възлите на характера си - будистка притча


Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща и сега всички го гледали в недоумение, защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!"



Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа. След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той.


Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?


Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! А ти си кърпа с пет възела. Това са агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм.



След което Буда казал:
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
И той започнал да дърпа двата края на кърпата, от което възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.



Буда отвърнал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата! А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал — Кой ще каже, как да се развържат възлите?

Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем. Тогава вече няма да е трудно, това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.




Буда казал:
— Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------