Анкор е храмовият комплекс, който е построен върху вода. Наричан още „Дом, достоен за Боговете“ . Площта му е огромна – равнява се на около 250-300 футболни игрища. Анкор Ват е построен по подобие на планината Меру, обиталището на боговете.
Считан за един от най-прекрасните образци на Кхмерската архитектура. Анкор Ват е построен за цар Суряварман II (защитникът на слънцето) в началото на 12 век. Анкор Ват е построен в името на Вишну – съхранителя, съзидателния аспект на хиндуистката божествена триада. Храмът е въплъщение на високия класически стил на архитектурата на Кхмерите. Храмът се е превърнал в символ на Камбоджа, включен е в националния флаг, и това е основната атракция за посетители на тази страна.
Модерното име Анкор Ват означава „Град храм“. За разлика от повечето кхмерски храмове, Анкор Ват е ориентиран на запад, а не на изток. Това е докарало много изследователи до заключението, че е предназначен за погребален храм.
Кулите на храма символизират върхове на планината Меру, а опасващите ровове – заобикалящия я отвсякъде космически океан. Всяка от свещените постройки е издигната в чест на някое от главните божества в хиндуисткия пантеон.
Удивителното на тези руини, изоставени от около повече от 5 века, претърпели тежките посегателства на диктатора Пол Пот, е че те все още са функциониращ религиозен център. В градовете наоколо животът е секнал сякаш изведнъж, но огънят на вярата никога не е напускал мястото. Главният олтар, разположен в центъра на Анкор Ват, винаги е обгрижван, макар и от скромен брой праведни. Дори днес уханията от ароматните клечки и гирляндите от цветя, с които хиндуистите кичат божествата си, навяват мистичното усещане за нещо древно, силно и непреходно.
Вън от вътрешността на каменната обител, погледът на посетителя застива върху всеки детайл. Стотици каменни статуи, релефи и фрески се нижат една след друга по дългите фасади и галерии. Непосветените в хиндуистката митология трудно ще различат повечето от персонажите, но едни със сигурност се набиват на очи. Над 3000 полуголи красавици са изваяни до съвършенство. Всяка от тях притежава уникални черти на лицето, прическа и облекло. Това са ангелите на Анкор – божествените танцьорки апсари (Апсарите са били личните танцьорки на царя бог).
Ако отидете там, ще си потъркате очите, защото няма да повярвате. Когато ги погледне, във въздуха сякаш се разнасят нежните звуци на древна мелодия. Това не е някоя древна магия, а истински омайни танцьорки. Днес те се разхождат из руините на някогашната столица, припечелвайки пари, демонстрирайки своите умения пред туристите. Лицата са същите, усмивките – загадъчни, прическите – пищни, движенията – изящни. Само одеждите са различни. Вместо полуголи тела, днес танцуващите ангели носят цветни рокли, повлияни от тайландската култура.
Считан за един от най-прекрасните образци на Кхмерската архитектура. Анкор Ват е построен за цар Суряварман II (защитникът на слънцето) в началото на 12 век. Анкор Ват е построен в името на Вишну – съхранителя, съзидателния аспект на хиндуистката божествена триада. Храмът е въплъщение на високия класически стил на архитектурата на Кхмерите. Храмът се е превърнал в символ на Камбоджа, включен е в националния флаг, и това е основната атракция за посетители на тази страна.
Модерното име Анкор Ват означава „Град храм“. За разлика от повечето кхмерски храмове, Анкор Ват е ориентиран на запад, а не на изток. Това е докарало много изследователи до заключението, че е предназначен за погребален храм.
Кулите на храма символизират върхове на планината Меру, а опасващите ровове – заобикалящия я отвсякъде космически океан. Всяка от свещените постройки е издигната в чест на някое от главните божества в хиндуисткия пантеон.
Удивителното на тези руини, изоставени от около повече от 5 века, претърпели тежките посегателства на диктатора Пол Пот, е че те все още са функциониращ религиозен център. В градовете наоколо животът е секнал сякаш изведнъж, но огънят на вярата никога не е напускал мястото. Главният олтар, разположен в центъра на Анкор Ват, винаги е обгрижван, макар и от скромен брой праведни. Дори днес уханията от ароматните клечки и гирляндите от цветя, с които хиндуистите кичат божествата си, навяват мистичното усещане за нещо древно, силно и непреходно.
Вън от вътрешността на каменната обител, погледът на посетителя застива върху всеки детайл. Стотици каменни статуи, релефи и фрески се нижат една след друга по дългите фасади и галерии. Непосветените в хиндуистката митология трудно ще различат повечето от персонажите, но едни със сигурност се набиват на очи. Над 3000 полуголи красавици са изваяни до съвършенство. Всяка от тях притежава уникални черти на лицето, прическа и облекло. Това са ангелите на Анкор – божествените танцьорки апсари (Апсарите са били личните танцьорки на царя бог).
Ако отидете там, ще си потъркате очите, защото няма да повярвате. Когато ги погледне, във въздуха сякаш се разнасят нежните звуци на древна мелодия. Това не е някоя древна магия, а истински омайни танцьорки. Днес те се разхождат из руините на някогашната столица, припечелвайки пари, демонстрирайки своите умения пред туристите. Лицата са същите, усмивките – загадъчни, прическите – пищни, движенията – изящни. Само одеждите са различни. Вместо полуголи тела, днес танцуващите ангели носят цветни рокли, повлияни от тайландската култура. 
0 коментара:
Публикуване на коментар