ТАМ, КЪДЕТО

ТАМ, КЪДЕТО
Там земята се разплаква, а небето се обърква -
в необмисленото дворче на една случайна църква.

Седем думи, пет целувки, след което се оказва
... в единайсет и петнайсет, че градът ни забелязва.

Там, където сме виновни. Там е тихо, там е вкусно
от разсънените дрехи и учуденото чувство.

Там, където сме красиви, силни, неупотребени,
с нокти на сиамски котки и тела на манекени.

Там сме още неумели, дишането е неточно,
и тревата е внезапна, а дървото е нарочно.

Там, където сме неясни, никакви, безотговорни
и оградите са арфи, а олуците - валдхорни.

Ъгълът е благосклонен, улицата е конфликтна
там, където ме намрази, там, където ме обикна.
Там, където синя, синя, синя вечерта се спуща
и си тръгва бяла, бяла, бяла с твоите обуща,

без надеждата за утре, без тревогата от вчера,
само с радостта от днеска - прясно цвете на ревера.

Там, където... Там, където всичко беше във зародиш.
Там, където - подозирам - много тайно още ходиш.

Там, където моят двойник може би ще се обади.
Там, където бяхме млади... Там, където бяхме млади.

 

 

 

Недялко Йорданов

(лична страница)