Вяра Начева – родената балерина

Родената във Видин Вяра Начева е сред звездите на берлинската балетна сцена и гаранция за успеха на всеки спектакъл

Началото на мечтата е първата стъпка към реализирането й, твърди видинската грация. Специалистите определят Вяра Начева като балерината с най-дълъг стаж и най-голям опит сред българите в балетната трупа на "Щаатсопер" Берлин. Място в балета на Берлинската опера е голямата мечта на много балетисти. Петима са българите, които са отвоювали с талант, труд и упоритост позиции на една от най-популярните сцени в Европа -Вяра Начева, Владислав Маринов, Красина Павлова, Антонина Чирпанлиева и Стефан Воденичаров. Те са сериозно българско лоби в многонационалната балетна трупа, която избира танцьорите си измежду най-добрите в света. Вяра е родена във Видин, възпитаник на Катя Ангелова, която по онова време води балетна школа към читалище „Цвят". Ненавършила 10 години Вяра отива с майка си в София, където отлично се представя на изпитите в държавното хореографско училище /днес национално училище за танцово изкуство - б.р./и е приета в класа на голямата Красимира Колдамова. Най-известният български балетмайстор често казвала за випуска на Вяра -„Обучавам балерини за износ!". Именно Красимира Колдамова насърчава стройното като струна девойче от Видин да се яви през 1990 година на XIV-тия Варненски международен балетен конкурс. 17-годишната Вяра е финалист и печели стипендия за специализация в град Есен, Германия. 

През 1993 година изящната млада жена вече е взела решение и прави следващата желана стъпка в живота си - явява се на конкурс за "Дойче опер" в Берлин. През 1996 година танцува в България, за да спечели бронза на XVII Варненски международен балетен конкурс. Тежестта на отличието й дава шанс през 1997 година да премине в балета на"Щаатсопер" в Берлин, а три години по-късно е солист на трупата. От 2003 година момичето от Видин е примабалерина на световно-известната компания.

Днес Вяра Начева категорично е най-успялата българска балерина.

Как откри балета? 
Моето семейство винаги ме е подкрепяло. Затова зная колко е важно едно дете да бъде разбрано и поощрено от родителите си. Гласът на детето трябва да бъде чут. В края на 80-те бе трудно решение за едно семейство от Видин да остави всичко и да тръгне за София, за да подкрепи своето десетинагодишно момиченце да учи балет. 

Моята майка напусна работа и заедно отидохме в София. Тя повярва в моята любов към балета. А условията в България тогава бяха такива - извън столицата бе невъзможно да се получи добра балетна подготовка. Единствената възможност бе държавното хореографско училище, където обучението продължава 8 години. Всичко, с което се срещнах в началото на 90-те, ме мотивира да направя и невъзможното, за да изляза в чужбина. Зная, че направих правилния избор. И месечното възнаграждание съвсем не е най-важното, макар че няма да крия - дори място за сравнение няма, когато става дума за заплащане на труда на балетиста в България и Германия. 

Балетът е всичко за мен откакто се помня като съзнателен човек. Но според мен за началото на една мечта можем да приемем първата реална стъпка към нейното осъществяване. При тази първа стъпка ръката ми държеше моята първа учителка по балет - Катя Ангелова, в школата на видинското читалище "Цвят", преди повече от 18 години. Цялата ти кариера е изградена в Германия. 

Позната ли ти е носталгията? 

Разбира се, че ми е много мило да танцувам пред българска публика. 

Ти как поддържаш форма? Днес балетът се е развил до едно т.н. гимнастическо ниво.
 
Аз открих балета почти десетгодишна - може да се каже на предела. И бях категорична - това искам да правя! Имах късмет с първия си балетен педагог - Катя Ангелова. Тя разпозна в мен бъдещата балерина и ми помогна да се подготвя за изпитите в държавното хореографско училище. Родителите ми ме подкрепиха и получих своя шанс. Нищо от това, което съм постигнала днес нямаше да го има, без направеното в началото. Но кариера се прави с постоянно усилие! Благодарна съм и на големия педагог Красимира Колдамова, която ме научи да сверявам постиженията си с най-доброто в нашата професия и ме поощри да участвам във Варненския конкурс. Тя ме научи да приемам с готовност предизвикателствата на всяко професионално състезание.

 На какво те научи трудната ти професия? 

Честността е качеството, което ценя най-високо. И съответно най-много от всичко не понасям лъжата. В моето изкуство живеем в постоянна конкуреция. Затова поставям на второ място в личната си ценностна скала трудолюбието, последователността и личната дисиплина. Трудно приемам т.н. „уреждане с връзки". За съжаление това явление все още не е рядкост. Винаги съм държала да бъда оценявана по това, което мога. И бих искала другите също да бъдат оценявани по това, което могат, а не основен фактор да са познанствата и контактите в съответния бранш. Високо ценя и уважавам успелите със собствени сили.

Ролята на Одета-Одилия в „Лебедово езеро" ли е най-голямото предизвикателство за една балерина? 

Да. Това е изключително трудна партия - трябва да бъде представен двойственият драматичен образ на двете принцеси - Белия и Черния лебед, а освен това е и технически тежка за изпълнение. В ролята на Черния лебед има един момент т.н. 32 фуетеета /завъртания около оста, на един крак/, който момент е своеобразен изпит за всяка балерина. Колкото и красив, нежен, лиричен Бял лебед да си била, ако не изпълниш тази техническа сложност, която всички в залата очакват, значи спектакълът не е станал... Длъжна си във всеки спектакъл да доказваш, че кариерата ти е наред! И да си вярваш безкрайно! И фанатично да обичаш балета -може би повече от самата себе си! 

Излязла от училището с нагласата за класически балет, тя попада в трупа с изцяло модерен репертоар. „Всеки месец си събирах багажа и в същото време си давах сметката, че прибера ли се в България, вратите към обратния път са затворени‛ – спомня си Вяра. Младата балерина започва кариерата си в условията на строг визов режим, когато за работна виза човек губеше месеци време и усилия. През 1993 г. тя прави следващата крачка – явява се на конкурс за балета на Дойче опер в Берлин.

Неизкушеният читател може би не си дава сметка какво представляват подобни конкурси. А те са точно като във филма „Ах този джаз" – над сто балерини, в препълнена зала, всяка с номер на майото, а вакантното място е едно. Вяра Начева е избраницата и оттогава неизменно е в Берлин. Тя е свидетел и участник във всичките трансформации на компанията след обединението на Германия. Четири години е част от балета на Дойче опер (известна преди 1989 г. като Западноберлинската опера). През 1996 г. печели бронзов медал на XVII Варненски международен балетен конкурс. От 1997 г. е в балета на Щаатсопер, три години по-късно вече е солистка, а от 2003 г. е примабалерина на световноизвестната компания.

Този наглед гладък и безпрепятствен професионален възход е в условията на разтърсващи рестриктивни мерки. В периода 2000 - 2003 г. балетните трупи на трите големи оперни театъра в Берлин - Щаатсопер, Дойче опер и Комише опер - се сливат. От първите две освобождават по петнайсет души от състава, а този на Комише опер е изцяло съкратен. В замяна на това при сливането на трупите балетът се обособява като самостоятелна единица в рамките на Щаатсопер, като ползва и трите сцени. През годините директори на компаниите в Берлин са били световно известни имена, като Рей Бара, Ричард Креган, Патрис Барт. От 2002 г. директор на балета към Щаатсопер е легендарният Владимир Малахов. При всичките тези трусове и смени на ръководството, при положение, че договорът се подновява на всеки две години и следващият сезон не е гарантиран, Вяра никога не се е чувствала застрашена от отпадане, напротив, придвижва се нагоре в йерархията. Как успява? 

Не е нужно човек да разбира от балет, за да забележи от пръв поглед, че тя е родена балерина. Уникално красивите й природни данни се съчетават с царствена грация и изключителна музикалност; музикалност, при която като че ли не движенията следват музиката, а я пораждат. В нейно лице България има балерина от световно ниво, украшение за всеки театър. За Вяра Начева без преувеличение може да се каже, че към днешна дата е най-успялата българска балерина зад граница. Да си прима в една от най-големите компании в света само по себе си е достатъчно доказателство за класата на знаменитата ни сънародничка, но колкото трудно е да достигнеш върха, два пъти по-трудно е да го отстояваш.Достатъчно е само малко да се отпуснеш, за да те изтикат следващите и да се мушнат напред. Длъжен си всеки път с труд да доказваш, че кариерата ти е наред - абсолютно точно илюстрира ситуацията Владимир Малахов в едно от многобройните си интервюта. Но точно постоянното съревнование е мотивация да се развива един артист пълноценно. Още от първите дни в театъра трябваше всеки ден да давам всичко, да се изразходвам до край на всяка репетиция, на всеки екзерсис. Конкуренцията е направо свирепа - спомня си Вяра. Във всяко време и във всеки театър примите са си прими и не отстъпват лесно позиции, но бързо установих, че съревновавайки се ежедневно с най - добрите, има какво да научиш от тях. Почти няма централна роля, която Вяра Начева да не е изтанцувала на сцената на Щаатсопер. Освен традиционния класически репертоар, превъплъщенията й включват хореографии на култови модерни автори, като Глен Тетли, Кенет Макмилън, Нилс Крист, Ханс Ван Манен, Уйлям Форсайт, Морис Бежар и Начо Дуато.

 До 2004 г. Вяра Начева е единствената българка в елитната балетна трупа. В началото на онзи сезон към трупата се присъединяват Красина Павлова и Владислав Маринов. През 2006 г. в трупата постъпват Антонина Чирпанлиева и Стефан Воденичаров. Докато Вяра Начева е изцяло продукт на Националното училище за танцово изкуство, при новите попълнения ситуациите са различни и всяка една е уникална по своему. Те са от поколението, за което Западна Европа не е недостижим мираж. Без да идеализират западния свят, всеки един от тях има ясното съзнание, че само в тази среда може да развие целия си потенциал.

На 30.10. от 16ч  в Софийската опера и балет, примабалерината на Берлинската опера, ще отбележи 20 годишната си кариера. Вяра Начева ще се въплати в ролята на Маргарита Готие в  балета “Дамата с камелиите”.

Източник

Един ярък и интересен живот или успехът на семейната традиция

„Лешникотрошачката” – Петър Луканов, Лиляна Драгулева

Балетът е любимата професия в семейството на Петър Луканов. Съпругата Лили Драгулева е сред  топпедагозите в областта на балетната методика( балетното изкуство).
Двете дъщери на проф.Луканов-Елица и Мрия, също са завършили хореографско училище в  гр.Петербург. 

И Натали- внучката на проф.Луканов продължава семейната традиция ,и е трето поколение балетен артист . В момента завършва балетното си образование във Виена. 

 „Балетът не е вече елитарно изкуство. Той е предназначен за широката публика, търси своя диалог със съвременника.” проф. Петър Луканов - балетен хореограф

Изтъкнат творец на българския балет с активна дейност на солист, хореограф, педагог, ръководител и общественик.
Бил е солист на балета на Русенската народна опера, балетмайстор -постановчик в Софийската народна опера, директор и художествен ръководител в Държавното хореографско училище - София, директор на балета на Националната опера - София, заместник-ректор на АМТИ - Пловдив.
Реализирал постановки в оперни театри в България, Русия, Турция , Гърция, Албания.
Понастоящем е професор по хореографска композиция и режисура, балетна режисура, композиция на класическия танц и история на балета в АМТИ - Пловдив. 

Възпитаник е на един от най-големите творци на руския балетен театър - проф. Леонид Лавровски.
Петър Луканов със завидна внушителност претворява значими литературни произведения: “Легенда за любовта” от Ариф Меликов (по Назъм Хикмет), “Ромео и Жулиета” от Сергей Прокофиев (по Шекспир), “С любов за любов” от Тихон Хренников (по Шекспир), “Парижката Света Богородица” от Морис Жар (по Виктор Юго) и др. Танцовите структури в тези балетни пиеси, изваяни от въображението му, представляват сплав от лексическо богатство и драматична игра. Не традиционни “па де дьо”, присъщи на класическия балет, сътворява в своите спектакли Луканов, а монолози и дуети, образи-откровения, независимо дали творбата е искряща комедия, приказка или пиеса, наситена с разтърсваща трагедийност.
Особена значимост завоюва неговият талант в пресъздаването на националната ни танцова драматургия. Не само неколкократните редакции на Българската икона "Козият рог"от Красимир Кюркчийски сътвори той, но още “Пролетно настроение” и “Балада за автопортрета” от същия композитор, “Дъщерята на Калояна” и “Нестинарка” на Марин Големинов, “Апокалипсис” и “Маски” на Васил Казанджиев, “Хайдушка песен” на Александър Райчев, “Елегия” и “Токата” на Пламен Джуров, “Сътворение, смърт, примирение” на Иван Спасов, “Светлината залива всичко” на Боян Икономов (първият балет, създаден от Луканов на софийска сцена). Заслуга на именития хореограф е и съхранението и обновяването на балети от класическото наследство, както и танцовото претворяване на музика от Стравински, Барток, Гершуин и др. 


"Заради вълнуващата естетическа стойност на неговите над 73 спектакъла, 26 миниатюри и 6 балетни филма, танци в 41 опери,оперети и мюзикъли, покоряващи с одухотворените си пластични линии и с художествената значимост на вложените в тях идеи, проф. Петър Луканов е признат като най-стойностен творец на балетни произведения, отдавна влезли в златната ракла на родната ни музикално-танцова култура - творби, които утвърждават високия престиж на българската хореотворческа мисъл."

Ана Александрова

Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст., на Златна и Кристална лира на СМДТ и Награда за съвременна хореография от Международния балетен конкурс във Варна.
От 1995 год. е преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър".

интервю на Магдалена Манолова:

Проф. Луканов, въпреки крехката си възраст българският балет успя за по-малко от 80 години да мери сили с най-добрите. Творчество и изпълнителство израстват едновременно, създават нашите традиции във вековното изкуство. Как виждате днес своята съдба в балета в огледалото на времето?

- Моята особена любов е българското творчество - не само балет, но и симфонични опуси, които съм пресъздавал за танц из цялата страна. Иван Цанов, Бойко Неделчев, Румен Рашев, 

Калина Богоева

Красимира Колдамова

Бисер Деяновр Евгения Кръстева

Мариана Денева

Павлинa Гелева

 Ясен Вълчанов

Силвия Томова

Маша Илиева

Веса Тонова

Сара-Нора Кръстева,  Никола Хаджитанев

Диляна Никифорова,Трифон Митев

Марта Петкова

Дарина Бедева, Росен Канев, са едни от  солистите, които са играли в много от тези постановки. Един изпълнител не може да не бъде творец в постановката.

- Какво беше балетното изкуство, когато встъпихте в него и какво е то сега?


 - В балетното изкуство влязох късно, защото тогава в България нямаше балетно училище. Като изпълнител постъпих в Русенската опера, в началото като танцьор, после като солист. По-късно започнах да се занимавам с класически балет, след 10-15 години заминах да уча в Москва при един от най-големите хореографи в света при Леонид Лавровски, когото смятам за свой духовен баща. Още като студент започнах да правя постановки в Русенската опера. Бях втори курс, когато имах шанса за цялостна балетна постановка. Преди да завърша в Москва бях поканен да направя постановка в Софийската опера. След премиерата веднага ме назначиха като балетмайстор. 

- Какъв е балетът днес?
 
- Макар късното летоброене на нашия балет, което започва от 1928 г., ние успяхме не само да настигнем, но и да излезем напред в световния балет. Създадохме богат репертоар от класически, съвременни, български творби, различни жанрове присъстват на сцената на националната опера.

На 28 октомври 2011 г. Софийска опера и балет ще чества 80 годишнината на доайена на българския балет, професор Петър Луканов. Ще се играят откъси от балета "Ромео и Жулиета" на С.Прокопиев, адажио от  "Дъщерята на Калояна"  от М. Големинов, антре, адажио, испански танц и финал от "Дон Кихот" на Л.Минкус, монолог и дует от "Легенда за любовта" на Мехмене Бану и  VI, VII и VIII  картина от "Козият рог" на Кр.Кюркчийски.

В откъсите участват: Натали Братанова, Мария Илиева, Емил Йорданов, Веса Тонова, Никола Хаджитанев, Елица Луканова, Росен Канев и др., Ансамбъл на балета на балета на Софийска опера и балет.

*материала подготви: Яна Маринова  от Global Communications Bulgaria Ltd. 
*текст
*текст