"Погледът на влюбения" - Хорхе Букай

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

— Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър.
— А на мен ми се струва, че гледаш на тях от друга гледна точка.
— Но какво общо има това? „Фактът си е факт“, както ти казваш.
— Ще ти разкажа.

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се използва личната каляска на царя — нарушение, което можело да й коства главата, — Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
— Нали е прекрасна? — рекъл той. — Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова от кошницата.
— Изглеждат хубави! — рекъл царят.
— Хубави са — отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
— Колко ме обича! — споменал по-късно царят. — Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели.
Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
— Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод.

— Истината винаги е една. Фактът си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе.
„Внимавай как я възприемаш“, казваше мъдрият Бадуин.

Ако това, което виждаш, пасва „като по мярка“ на истината, която е изгодна за теб…
… Не вярвай на очите си!

текст: "Погледът на влюбения" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"

Крилете са ,за да летиш! - Хорхе Букай

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

 Когато синът пораснал, бащата му рекъл: - Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле. - Но аз не знам да летя - отвърнал синът. - Така е... - казал бащата. И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст. - Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш. Синът се поколебал. - Ами ако падна? - И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата. Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота. Най-тесногръдите му рекли: - Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети? Най-добрите приятели го посъветвали: - Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха? Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята. С голяма цицина на челото отишъл при баща си. - Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота. - Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина. За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...

Из „Нека ти разкажа” - Хорхе Букай

"Ако можех да избирам..." Хорхе Букай

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам...


"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"
Хорхе Букай

Срещам те...
Слушам те...
Говоря ти...
Прегръщам те...
Целувам те...
Притежавам те...
Притискам те...
Обсебвам те...
Поглъщам те...
Задушавам те...
Обичам те?
Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

Окования слон

be my friend #6  By: Kenvin Pinardy

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава.

the girl & elephants #2 By: Kenvin Pinardy

 Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

the girl & elephants #3 By: Kenvin Pinardy

 А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

the girl & elephants  By: Kenvin Pinardy

 Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогав? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

take me away #3 By: Kenvin Pinardy

 Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

take me away #2 By: Kenvin Pinard

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

be my friend   By: Kenvin Pinardy

 –Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме е главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

be my friend #4  By: Kenvin Pinardy

 Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

be my friend #2  By: Kenvin Pinardy

От книгата „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай

“Писма до Клаудия”- Хорхе Букай

...Когато се опитвам,когато се старая,
когато се насилвам,
когато се задължавам,
когато си налагам...
Тогава давам повече,може би много повече, но не ти давам най-доброто.
Най-доброто от мен,
най-прекрасното от мен,
най-съзидателното от мен...
Него искам да ти дам,
защото се ражда без усилие.
Защото качеството е свързано с желанието. В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.
Понякога, ни обзема неудовлетворение, изикваме повече,докато истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.
...........

Да се научим да искаме е едно от големите предизвикателства в процеса на превръщането ни в личности.
Не всеки умее да иска.Познавам хора, които никога не са искали нищо, или по точно, които никога не са могли да да поискат нещо. Страхуват се от собствените си слабости и изпадат в ужас при мисълта, че могат да се окажат в положение на зависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не искат нищо от никого.Но ако поровиш малко в личната им история, в обичайното им поведение, в отношенията им с близките, непременно ще откриеш скрити изисквания, а под тях - още повече изисквания.
Най –доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш.
Не искам нищо повече.
Искам най-доброто.

Хорхе Букай
“Писма до Клаудия”

Хорхе Букай- Да се обичаме с отворени очи

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов и нов, и нов... Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Издател на нашумелия аржентински писател е ИК "Хермес", по чиято покана той сега гостува у нас.

Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш да се влюбиш в различията.

Любовта е свързана с това, да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да бъда.

Всички любовни истории завършват с щастлив край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.

Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

текст:Хорхе Букай- "Да се обичаме с отворени очи"
helikon