сподели ме
сряда, 8 декември 2010 г.
неделя, 5 декември 2010 г.
събота, 4 декември 2010 г.
Ледников период -L'Age de Glace
Фестивал на ледените скулптури в Белгия "Ледников период"(L'Age de Glace)
Месец преди Коледа започва фестивалът на ледените скулптури в Белгия.
Зимното събитие ще донесе много празнично настроение преди светлия християнски обичай.
Домакин на леденото събитие е историческият град Брюж.
На фестивала посетителите ще могат да видят зашеметяващи с размерите и красотата си произведения на ледената скулптура. Организаторите изтъкват, че гостите ще могат да участват пълноценно във фестивала и обещават прекарването да е пълно с изненади и неочаквани срещи.
Посетителите ще трябва да търсят съкровището на кралицата, скрито някъде из залите с ледени скулптури.
“Когато влезете в двора на вътрешния дворец, ще видите Снежната кралица, възседнала своя кон. Това е огромна статуя, висока четири метра, която тежи над 120 тона.
Фестивалът пресъздава тайнствена земя на мистични творения, дело на скулптори от Русия, Финладния, Холандия, Франция, Украйна, Чехия и Канада. Всеки майстор използва различни инструменти за работа като верижен трион, свредели, остри лопатки и дори мачете.
Някои използват и гореща ютия за дооформяне на детайлите. Организаторите са осигурили специален лед. Материалът за направата на ледените шедьоври е смес между азот и вода.
Хората в Брюж вярват, че скулптурите ще създадат добро настроение в навечерието на Новата година.
Фото: Mark Renders/Getty Images Europe
Источник: zimbio.com
бг текст: www.infotourism.net
бутон за сайт
Месец преди Коледа започва фестивалът на ледените скулптури в Белгия.
Зимното събитие ще донесе много празнично настроение преди светлия християнски обичай.
Домакин на леденото събитие е историческият град Брюж.
На фестивала посетителите ще могат да видят зашеметяващи с размерите и красотата си произведения на ледената скулптура. Организаторите изтъкват, че гостите ще могат да участват пълноценно във фестивала и обещават прекарването да е пълно с изненади и неочаквани срещи.
Посетителите ще трябва да търсят съкровището на кралицата, скрито някъде из залите с ледени скулптури.
“Когато влезете в двора на вътрешния дворец, ще видите Снежната кралица, възседнала своя кон. Това е огромна статуя, висока четири метра, която тежи над 120 тона.
Фестивалът пресъздава тайнствена земя на мистични творения, дело на скулптори от Русия, Финладния, Холандия, Франция, Украйна, Чехия и Канада. Всеки майстор използва различни инструменти за работа като верижен трион, свредели, остри лопатки и дори мачете.
Някои използват и гореща ютия за дооформяне на детайлите. Организаторите са осигурили специален лед. Материалът за направата на ледените шедьоври е смес между азот и вода.
Хората в Брюж вярват, че скулптурите ще създадат добро настроение в навечерието на Новата година.
Фото: Mark Renders/Getty Images Europe
Источник: zimbio.com
бг текст: www.infotourism.net
бутон за сайт
Етикети:
арт,
изкуство,
красиво,
култура,
пътешествия,
фотография,
creative,
design
четвъртък, 2 декември 2010 г.
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли, магнитни ръце - обожавани,
с толкова шепоти плахи и жарки желания,с толкова топли сърца в тях туптящи положени -сякаш ръце чудотворни на древна икона
(както ония, в сребро що облича народът,своята вяра, съдба и живот в тях положил).
Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,клюмваха после, обрулени клони под бурите,тези ръце - те познаха трудът и умората,тежкото блюдо и знойния плод на живота,топлата, кръвна, света материнска прегръдка,страшния, леден досег до любимия мъртъв...
Тези ръце - те държеха невидими тайнство,тънките пръсти завързваха пламенни възли -нявга на тях се любовните пръстени нижеха,сякаш неземно-горящи, мистични звена.Ето ръцете, в чиято верига трептяща бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...
автор на стиха:Елисавета Багряна
"Мое Безсмъртие"
Толкова се уморих да мръзна,
застинала от детските си страхове.♡♡♡
И ако трябва да вървиш към тази бездна
сърцето ми неще те спре.
А твоето от него няма да изчезне
и до последно във зората ще се взре.♡♡♡
Раните изглеждат тъй неизличими,
Мъките са тъй блоезнено значими.
А ето че и времето стои пред тях така безсилно .....
Когато парещо сълзите ти те галеха-
аз бях морето в което те се вливаха,
когато гласовете в теб крещяха-♡♡♡
аз бях ехото с което те ехтяха,
аз държах ръката ти в сълзи облята
докато живота чу си песента изпята.
Ти ме заключи в пламъка,
към който никой не посяга.
Сега аз жижея в замъка,
от който сам избяга.♡♡♡
Мечтите ми,превърнали се в мъка,
виждат единствено лицето ти във мрака,
а гласът ти нешо в мен прогони-
да,умът ми се във нищото отрони.
Опитах да си кажа че те няма
И въпреки че ти сега си тук с мен
На самотата аз попаднала съм в тежък плен ♡♡♡
Evanescence My Immortal
бутон за споделяне
с толкова шепоти плахи и жарки желания,с толкова топли сърца в тях туптящи положени -сякаш ръце чудотворни на древна икона
(както ония, в сребро що облича народът,своята вяра, съдба и живот в тях положил).
Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,клюмваха после, обрулени клони под бурите,тези ръце - те познаха трудът и умората,тежкото блюдо и знойния плод на живота,топлата, кръвна, света материнска прегръдка,страшния, леден досег до любимия мъртъв...
Тези ръце - те държеха невидими тайнство,тънките пръсти завързваха пламенни възли -нявга на тях се любовните пръстени нижеха,сякаш неземно-горящи, мистични звена.Ето ръцете, в чиято верига трептяща бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...
автор на стиха:Елисавета Багряна
"Мое Безсмъртие"
Толкова се уморих да мръзна,
застинала от детските си страхове.♡♡♡
И ако трябва да вървиш към тази бездна
сърцето ми неще те спре.
А твоето от него няма да изчезне
и до последно във зората ще се взре.♡♡♡
Раните изглеждат тъй неизличими,
Мъките са тъй блоезнено значими.
А ето че и времето стои пред тях така безсилно .....
Когато парещо сълзите ти те галеха-
аз бях морето в което те се вливаха,
когато гласовете в теб крещяха-♡♡♡
аз бях ехото с което те ехтяха,
аз държах ръката ти в сълзи облята
докато живота чу си песента изпята.
Ти ме заключи в пламъка,
към който никой не посяга.
Сега аз жижея в замъка,
от който сам избяга.♡♡♡
Мечтите ми,превърнали се в мъка,
виждат единствено лицето ти във мрака,
а гласът ти нешо в мен прогони-
да,умът ми се във нищото отрони.
Опитах да си кажа че те няма
И въпреки че ти сега си тук с мен
На самотата аз попаднала съм в тежък плен ♡♡♡
Evanescence My Immortal
бутон за споделяне
Абонамент за:
Публикации (Atom)

















































