понеделник, 25 октомври 2010 г.

Lara Fabian





 
Тъй изгубена в небето,
Остана ми само едно крило
Ти би могъл да бъдеш това /крило/.

Тъй лутайки се из моите развалини,
Проблясваше само една нишка
Ти би могъл да бъдеш тази /нишка/.

Тъй забравена от боговете,
Попаднах на един остров,
Ти би могъл да бъдеш този /остров/.

Ако дори и ненужен,
Оставаше крехкия праг,
Аз бих прекрачила прага.

Безсмъртна, безсмъртна,
Чувствам, че съм тази,
Която ще надживее цялата болка.
Умирам по теб.

Безсмъртна, безсмъртна,
Отчупих късче от небето,
То не криеше повече Вечността.
Умирам по теб.

Ако думите са белези,
Аз ще маркирам/жигосам/ кожата си,
С това, което не се изказва/изрича/.
За да не може нищо да те изтрие.
Ще запазя болката,
Ако само тя ми е останала.

Lara Fabian - Immortelle

 

социални мрежи

Наръчник за изкачване на планини

Наръчник за изкачване на планини 
Паулу Коелю

 Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите. 
  
Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете. 


Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много. 

Гледани отблизо, опасностите са контролируеми: когато започнете да изкачвате планината на вашите мечти, обърнете внимание на околната обстановка. Ще има урви, разбира се. Ще има почти незабележими пукнатини в скалите. Ще има камъни толкова излъскани от бурите, че са станали хлъзгави като лед. Но ако знаете къде стъпвате, ще успеете да забележите всеки капан и ще знаете как да го заобиколите.

Гледката 


Пейзажът се променя, така че – насладете му се: разбира се, че трябва постоянно да имате целта предвид – да стигнете до върха. Но докато се изкачвате нагоре, има много неща, които могат да бъдат видени и не е грешно да спирате от време на време и да се насладите на панорамата около вас. С всеки изминат метър, можете да видите още по-напред – използвайте това, за да откриете неща, които досега не сте забелязвали.

Уважавайте тялото си: можете да изкачите планината, само ако отдадете на тялото си вниманието, което заслужава. Имате всичкото време, което животът ви е дал, стига да не изисквате онова, което не ви е дадено. Ако вървите твърде бързо, ще се уморите и ще се откажете на средата на пътя. Ако вървите твърде бавно, нощта ще ви завари и можете да се изгубите в тъмното. Насладете се на пейзажа, отпийте от студената изворна вода и вкусете от плодовете, които природата щедро ви предлага, но продължавайте да вървите.
 

 Уважавайте душата си: не си повтаряйте постоянно “Ще успея!”. Душата ви вече го знае. Това, от което се нуждае, е да използва дългото пътуване, за да се извиси, да достигне хоризонта, да докосне небето. Вманиачаването не само няма да ви помогне да постигнете целта си, а ще ви отнеме удоволствието от изкачването. Но също така не си казвайте “По-трудно е, отколкото си мислех!”, защото това ще погуби вътрешната ви сила. 

Бъдете подготвени да извървите още един километър: пътят нагоре към върха на планината е винаги по-дълъг, отколкото си мислим. Не се заблуждавайте – моментът ще настъпи когато онова, което ни се струва близо, се окаже все още твърде далеч. Но ако сте подготвени да повървите още, това няма да бъде проблем. 


Бъдете щастливи, когато стигнете върха: викайте, пляскайте с ръце, изкрещете по всички ветрове, че сте го постигнали – там горе винаги духа вятър – изчистете съзнанието си, освежете уморените си и потни крака, отворете очите си, изчистете праха от сърцето си. Усещането е толкова хубаво! Онова, което беше само една мечта преди, една далечна представа, сега вече е факт от вашия живот. Вие го направихте! 


Дайте си обещание: сега, след като сте открили в себе си неподозирани сили, обещайте си, че ще ги използвате до края на дните си. Най-добре е да си обещаете, че ще покорите и друга планина и се подгответе за следващото приключение.

 


социални мрежи

неделя, 24 октомври 2010 г.

Детайлите

Излез навън и намери приятел и просто ей така хвани го за ръка.
С него днес ти можеш да откриеш малките неща.









И нека в този ден Прекрасен превърнем малките неща,
в най-голямата наслада, просто ей така. 
Без да искаш и да чакаш малките неща,
идват, за да те зарадват,просто ей така. 


Това е нашата скромна колекция от детайли

бутон за социални мрежи

петък, 22 октомври 2010 г.

Gregory Colbert

"Вижте това........
това е магия..... неподвластна на думи и описание..
ако някой има желание да отпие от една вдъхновяваща сетивата поезия,
непременно си струва да се довери на фотографа Gregory Colbert. 









Проекта Ashes and Snow на канадския фотограф Грегъри Колберт (Gregory Colbert, 1960, Toronto,CAN). Изключителен, божествен, потресаващ, невероятен филм… Картина на хармоничния, съвършен свят, в който има предостатъчно място за всички.  




„Ashes And Snow“ като фотопроект е представен за първи път през 2002 във Венеция и е оценен от критиката и публиката като „безпрецедентен“, „екстраординарен“, „великолепен“. Изложбата е на площ 12600 м2 и се счита за една от най-големите експозиции на работи от един автор в историята на Европа. Изображенията са изпълнени в сепийни, тъмнокафяви тонове върху ръчно изработена японска хартия с помощта на технологията енкаустика – гореща восъчна живопис ( разтопени бои ). 









„Силата на тези изображения е нe в тяхната формална красота, а със способността им да потапят зрителя в негово лично, особено състояние. Фотографиите не са подписани – не е важно къде и кога са направени. Те са прозорци към свят, в който тишината и търпението са над времето…“ / Alan Riding, The NYTimes,2002 




Годината, в която излиза „Ashes And Snow: The Film“ е 2005. Картина, която се гледа с очите, но всъщност духът и сърцето са тези, които я виждат.
Думите са малко (перфектно изпълнение зад кадър на Лорънс Фишбърн). 




„Ashes And Snow“ е резултат на дългогодишно отшелничество и не е само фотография – тя се явява само малка част от голям проект, включващ 62-минутен филм – заснет на 35-мм лента, арт-инсталации и роман в писма. 





Няма много място за думи – едва ли е възможно да се опишат всички емоции, които предизвикват тези кадри, чиято история е дълга.
Добрите филми са като добрите книги – горещо ви препоръчваме да го гледате!
Щастието е в богатството и полета на душата,
в красотата й; в нещата, които ги провокират…"


 


източник: интернет

бутони към социални мрежи


Типи Дегре

Защо небето над Африка е толкова високо?
В никой друг континент човек не придобива това
велико и малко мистериозно усещане за високо небе...
Днес обаче няма да ви показваме красотите на Африка
Всички сме виждали удивителни снимки от това място
Днес ще ви разкажем за нещо друго 


Знаете приказката за Тарзан и тази за Маугли, нали. 
А дали знаете че наистина има такива деца
живеещи на воля сред дивите животни 
Ето едно от тях 
Това е малката Типи Дегре от Франция, която е живяла
първите си десет години в Африка. 
  
 








 
бутони към социални мрежи



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------