Ал Пачино

 Ал Пачино, актьорът с “мафиотска” кръв тази година навърши 70

 "Защо трябва да ви казвам на колко години съм? Чувате едно число и получавате нещо като спазъм. Все едно казвате: „Колко още ти остава?”"

 "Майка ми почина преди да постигна успеха си. Ето това помня за майка си: Ние сме на последния етаж на жилищната сграда. Навън е кучешки студ. Трябва да ходя на училище на другия ден. Може би съм на десет години. Долу на улицата са приятелите ми и ме викат да сляза при тях. Искат да се мотаем наоколо в нощта и истински да се по забавляваме. Майка ми не ме пусна. Помня, че й бях много ядосан: „Защо не мога да изляза като всички останали? Какво ми има?” Продължавах да й викам. Тя издържа на моя гняв и така ми спаси живота, защото тези момчета от улицата долу, никой от тях не е между живите сега. Не мисля много за този факт, но се вълнувам, когато говоря за това. Тя не искаше да се скитам по улиците късно през нощта. Трябваше да пиша домашните си. Днес стоя тук заради това. Толкова е просто, нали? Но ние забравяме тези неща, просто забравяме."

 "В живота настъпва време, когато ако си достатъчно голям късметлия започваш да си изкарваш прехраната и постигаш голям успех. Но от време на време се опитвам да мисля за живота си тогава ....и да остана свързан с него."

 "Веднъж на един светофар се усмихнах на една млада жена. Тя каза „О, здрасти, Майкъл!” Нали се сещате, Майкъл от Кръстникът. Беше все едно ме лиши там на място от анонимността ми. Не бях Майкъл, когато казах здравей. Това бях аз усмихващ се на млада жена на един уличен ъгъл. Бях забелязан и в същото време не бях, нали разбирате какво искам да кажа?"

 "Докато си известен няма как да разбереш рая на анонимността. Има една реплика от пиесата The Local Stigmatic: Славата е извращение на човешкия инстикт за постигане на утвърждаване и внимание. Това е малко тежко изявление. Но ще ви кажа едно: Славата наистина усложнява личните връзки. А когато към славата прибавиш и успех може да си докараш главоболие. Но, както Лий Страсберг, мой приятел и ментор, ми каза веднъж: „ Драги, просто трябва да се приспособиш.”"

 

"Винаги съм нервен преди началото на пиеса. Знаете ли каква е разликата между играта в пиеса и във филм? Ще ви кажа. Актьорската игра е като да си въжеиграч и има разлика между това да го правиш на сцената и във филм. На сцената въжето винаги е обтегнато много, много високо. Ако паднеш – падаш, край. В киното въжето е опънато по самия под. Падаш, изправяш се и го правиш отново. Играта в пиеса е за съвсем различно разположение на духа. Събуждаш се сутрин знаейки, че в осем часа вечерта трябва да вървиш по въже." 

“Животът е пътуване с влак”, обича да казва Ал Пачино.
“Пътуваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той.
След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването.
Аз вече зърнах планината.” 

източник:"Какво научих" - Ал Пачино
списание Esquire 

бутон за споделяне