събота, 30 април 2011 г.

Пътешественик по душа - Паулу Коелю



От ранно детство открих, че за мен пътешестването е най-добрата форма за обучение. И до ден днешен аз съм пътешественик по душа, затова реших да споделя в този текст няколко неща, които научих, с надеждата, че това може да стане полезно и за други пътешественици като мен.


 Избягвайте музеите. Този съвет може да ви се стори абсурден, но хайде да поразсъждаваме малко заедно: ако се намирате в някакъв задграничен град, няма ли да ви бъде интересна срещата с неговото настояще, а не с миналото? Случва се така, че хората се чувстват задължени да ходят по музеи, защото от детство са научени, че пътешествието означава търсене именно на този вид култура. Ясно е, че музеите са много важно нещо, но те изискват време и обективност - по начало вие трябва да знаете какво точно искате да видите там, иначе ще излезете оттам с усещането, че сте видели огромно количество крайно важни за вас неща, но не помните какви именно.

Влизайте в барове - там за разлика от музеите, се проявява животът на града. Баровете не са дискотеки, а са местата, където хората влизат, пийват нещо, мислят си за времето и винаги са склонни да разговарят. Купете си вестник и наблюдавайте движението в бара. Ако някой ви заговори за нещо, нека дори за глупости или дреболии, поддържайте разговора: не бива да се съди за красотата на пътя, гледайки само вратата, която води към него.



Бъдете открити. Най-добрият туристически гид е някой от местните жители, който знае всичко, гордее се със своя град, но не работи в никаква агенция. Излезте на улицата, изберете човека, с когото искате за поговорите, и го помолете за информация (Къде се намира църквата? Пощата?) Ако това не доведе до нищо, опитайте се да поговорите с някой друг; уверявам ви, че до края на деня вие ще си намерите чудесна компания.


Постарайте се да пътувате сами, или ако сте двойка - само двамата. За вас това ще е по-трудно, няма да има кой да се грижи за вас, но само по такъв начин ще можете истински да излезете от своята страна. Груповите пътувания представляват замаскиран начин да се намирате в чужбина, но при това да говорите на родния си език, да слушате вожда на стадото и да обръщате повече внимание на това, което се бърбори в групата, отколкото на местата, които посещавате.


Не сравнявайте. Нищо не сравнявайте - нито цените, нито чистотата, нито нивото на живота, нито транспорта - нищо! Вие пътешествате не за да сравнявате кой живее по-добре от другите; вашите търсения в действителност са насочени да научите как живеят другите, на какво могат да ви научат, как възприемат реалната и нереалната страна на живота.


Разберете, че ви разбират. Дори да не говорите езика, не се страхувайте: бил съм на много места, където е нямало възможност да се общува с помощта на думите, и въпреки това, винаги съм намирал голяма подкрепа, нужната посока, съвет и дори любовни приключения. Някои хора си мислят, че ако се решат да пътуват сами, може да излязат на улицата и да се загубят веднъж завинаги. Въпреки това, достатъчна ви е визитката на хотела, за да я покажете на таксиста.


 Не правете големи покупки. Харчете парите си за онова, което не ви заема място: за хубави театрални произведения, ресторанти, разходки. В днешно време с глобален пазар и интернет може да имате всичко, при това без да плащате нито стотинка за превишено тегло на багажа.



Не се опитвайте да опознаете света за един месец. По-добре е да се остане в един град четири-пет дни, отколкото да се посетят пет града за една седмица. Градът прилича на капризна жена, на която трябва да посветите време, да я поухажвате, за да може тя да се прояви изцяло.



 Пътуването е авантюра. Хенри Милър казваше, че е много по-важно да се намери църква, за която никой не е чувал, отколкото да се пътува за Рим и човек да се чувства длъжен да посети Сикстинската Мадона сред тълпа от викащи на ухото ти двеста хиляди турсти. Заминавайте, разбира се да видите Сикстинската Мадона, но си позволете също така да се загубите в уличките и пресечките, почувствайте свободата да търсите нещо, което и вие не знаете какво е то, но е абсолютно сигурно, че ще го намерите и че то ще промени целия ви живот.


Когато ти пътешестваш, аз нямам предвид туризма, а говоря за самотния опит да се пътешества, в твоя живот се случват четири важни неща:

Ти се намираш на друго място. Тогава защитните бариери престават да действат. Отначало това предизвиква силен страх, но ти бързо свикваш и започваш да разбираш колко интересни неща съществуват зад стените на твоята градинка.

Тъй като самотата е способна да бъде много тежка и потискаща, ти се отваряш пред хора, с които в обичайна обстановка не би разменил и две думи, например със сервитьорите в ресторанта, персонала в хотела, с други пътешественици или със своя спътник в автобуса.

Ти започваш да зависиш от другите за всичко: когато търсиш хотел, когато пазаруваш храна, когато търсиш информация за разписанието на влаковете. Тогава откриваш, че няма нищо лошо в това да се зависи от другите, дори обратно, то може да бъде истинско благословение.

Ти говориш на език, който не разбираш, харчиш пари, чиято ценност не познаваш, ходиш по улици, по които никога не си стъпвал. Ти знаеш, че твоето бивше аз, заедно с всичко, което си научил по-рано, са абсолютно безполезни в тази нова ситуация и тогава започваш да откриваш, че в дълбочината на твоето подсъзнание съществува някаква друга, много по-интересна личност, търсеща приключения, отворена за света и нови усещания.

петък, 29 април 2011 г.

Anna Calvi

Guliver Photos/WireImage

Анна Калви: между Джими Хендрикс и Едит Пиаф


Анна Калви – Anna Calvi

Често сравняват двадесет и осем годишната лондончанка Анна Калви, чийто дебютен албум (слушай го целия най-горе) обра овациите на публика и критика във Великобритания, с Пи Джей Харви, с която споделят общ продуцент (Роб Елис) и вкус към горчивата романтика. Но нейните песни – упоителни балади с тежки, ехтящи атмосферични китари и трополящи рокендрол изблици – имат собствен стил и са странни по свой начин.

 Калви [с майка англичанка и баща италианец] започва да взема уроци по цигулка на шест години, а след още две сама се научава да свири на китара. “Много си паднах по Джими Хендрикс – казва тя. – Слушах плочите му и се опитвах да свиря заедно с него.” Постепенно тя се превръща в умела китаристка, но до неотдавна не се решава да пее. “Исках да правя своя собствена музика, но трябваше да преодолея страха си от пеенето. Затова преди около пет години се затворих и започнах да се упражнявам по шест часа на ден.” В албума Anna Calvi гласът й прелива от приглушена изповедност в гръмогласен рев на лъвица и извиква асоциации с певици като Нико и, да, Поли Харви. Но вокалните идоли на Анна са богините от по-ранни времена. “Обожавам Мария Калас и Едит Пиаф” – казва тя.



Албумът Anna Calvi е първо, но категорично доказателство за изключително лиричния, вдъхновен стил на Анна в свиренето на китара. Десетте парчета в диска смесват блус, рокабили, психеделия, фламенко и дори теми от шпионски филми, но въпреки това оформят мелодична и тематична цялост. “Силно вярвам в идеята за Албума – казва Калви, – който не е просто колекция от песни. А пътешествие с начало и край.”


Уникалното звучене на Калви й печели някои доста влиятелни фенове. Браян Ино е сред най-ранните й почитатели и си остава нещо като самообявил се ментор на китаристката. Ник Кейв, който споделя вкуса й към мрачните музикални краски, я кани за съпорт в последното турне на Grinderman. Но Калви е най-благодарна за “невероятния отклик” на обикновените музикални фенове – особено на места, където традиционно си падат по печалните балади. “Албумът наистина предизвика голям бум във Франция – казва тя. – Концертите ми в Париж бяха зашеметяващи.”
текст





четвъртък, 28 април 2011 г.

Харуки Мураками "Кафка на плажа"

Третата книга на Мураками, с която се среща българският читател (след „Норвежка гора“ и „Спутник, моя любов“) е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни.


„Кафка на плажа“ е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си самодисциплина, че трябва да e „най-коравото петнайсетгодишно момче на света“. Той открива една малка частна библиотека, в която да прекарва дните си, за да се усъвършенства и самообразова, докато се сприятелява с доста странни личности. Втората спирала на повествованието ни отвежда при възрастен жител на Токио, който се отклонява от спокойния си, протичащ по установени правила живот, и убива напълно непознат човек. Този незабравим образ, обрисуван с неподражаемо майсторство от Мураками, разговаря с котките, но не умее да чете и пише, нито да обясни какви сили го тласкат към останалите герои.

След появата на романа на японския пазар, издателите откриват специален сайт, на който читателите могат да задават въпроси лично на Мураками относно многопластовото повествование. И той наистина написва над 1200 отговора. В друг сайт, само че англоезичен, авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. „Кафка на плажа - твърди той - съдържа не една гатанка, но аз не давам техните отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си.“
източник

цитати от "Кафка на плажа":

►“ От личен опит знам, че когато някой много упорито се стреми към нещо, не успява да го постигне. А когато непременно иска да избегне нещо, то обикновено го застига...”

►“ защото животът е просто едно натрупване на лоши поличби, които се сбъдват.”

►“ Като че личността ми е орбита, от която много съм се отклонил и това ми причинява силна болка”

►“ Знаеш ли, Кафка. Онова, което преживяваш сега, е лайтмотив на много древногръцки трагедии. Човек не избира съдбата си. А тя него. Това е фундаменталното в тях. Трагедията според Аристотел се поражда, колкото и да е комично, не от недостатъците на главното действащо лице, а от положителните му качества... Ситуацията става все по-трагична и виновни за това са не слабостите, а добродетелите. “Едип цар” на Софокъл е чудесен пример. Причина за трагедията на Едип е не леността или глупостта му, а смелостта и честността му. Ето това е иронията... Ала иронията прави човека по-проницателен, помага му да помъдрее, да открие път към спасението на по-високо ниво, да намери по-универсална надежда. Затова хората и днес обичат да четат древногръцки трагедии. Те са едни от образците на истинското изкуство. С риск да се повторя ще кажа, че целият свят е метафора. В действителност никой не убива баща си и не спи с майка си, нали? С други думи, посредством метафората ние възприемаме иронията. Ставаме по-проницателни и по-душевно богати.”

►“снимката на момичето е запечатала нещо, което с възрастта е изчезнало завинаги. Би могло да се нарече загуба на енергия. Не някаква показна енергия, желание да се харесаш, а естествен порив, прозрачен като бистра вода, бликаща между скалите – естествена привлекателност, която докосва сърцето ти. От цялото същество на момичето, седнало пред пианото, лъха такава силна, лъчиста енергия. При вида на усмивката й веднага си помисляш какъв ли светъл път се открива пред щастливата й душа. Тя ми напомня пламъчето на светулката, преди мракът да го погълне.”

►“Дядо ми често казваше: да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот”

►“ Наката е напълно съгласен. Всичко, което знаеш, изчезва след смъртта!”

►“ Същинското настояще е недоловимо напредване на миналото, което поглъща бъдещето. Представите са съхранена памет.”;

►“ Земята, времето, представите, любовта, животът, вярата, справедливостта, злото – всичко се променя. Нищо не остава завинаги на едно и също място и в един и същи вид.”

►“когато обичаш някого, ти търсиш липсващата половинка от себе си. Затова, когато мислиш за любимия човек се натъжаваш.Сякаш се връщаш в стая, с която са свързани скъпи спомени и в която отдавна не си бил”

►“ колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии.”

►“ Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него... Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни... има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете на нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята.С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека”.

 И няколко думи за автора – роден е през 1949-та година в Киото, Япония. От дете е завладян от Западната култура. Учи театрални изкуства. Започва да пише на 29 години, като същевременно 7 години държи малък джаз бар в Токио. Носител е на наградата “Франц Кафка” (2006 г.). 

книги на Харуки Мураками преведени на български език:
"Норвежка гора",
"Спутник, моя любов",
"Хроника на птицата с пружина",
„На юг от границата, на запад от слънцето“
"Преследване на дива овца"
"Танцувай, танцувай, танцувай"
„Страна на чудесата за непукисти и краят на света” 




сряда, 27 април 2011 г.

Mowie Kay food photography

вторник, 26 април 2011 г.

Black label от ban.do


Тези красиви аксесоари за коса са плод от труда на две американски жени Джен и Джейни. По професия и двете са стлистки, които се увличат от ръкоделие. Започват да създават аксесоари за коса за свои познати, като подаръци за различни поводи. След време решават да обединят уменията си и създават ban.do.
Всички тези украшения и до сега се изработват ръчно от висококачественни материали.
В "Красиво" ви представяме Black Label Collection изработена от камъни, старинни украшения,  коприна,  пера,органза и др.


























Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------