Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации

неделя, 26 февруари 2012 г.

Скъпоценният плод

Book by blindmanphoto
 
Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:
– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си.
Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод.
След три години тримата се върнали при баща си.
– Е – рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, – донесе ли ми най-скъпоценния плод?
А той му казал:
– Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свисло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкия плод.
– Хубаво си направил, синко – отговорил бащата, – хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл? – обърнал се той към средния си син.
– Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали, фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ти: избери си, който ти харесва.
– Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях – казал баща му. После се обърнал към най-малкия си син:
– А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце?
– Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, аз не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове...
Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал:
– Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.


Българска народна приказка 

сряда, 22 февруари 2012 г.

DESIDERATA - Желано, Необходимо

Текстът датира от 1692 г. и е открит в старата църква «Сейнт Пол» в Балтимор, САЩ [Латински: от "desideratum" -> "desiderata"] "desiderata" - желано, необходимо

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушвай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи - защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя... Това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов.

Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата тази пустош и разочарования тя е вечна като тревата.

Попивай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности.

Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път. Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. 
Опитай се да бъдеш щастлив.


събота, 11 февруари 2012 г.

Желая ти ♥ I wish you

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

 Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
“Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”.
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме покани като ме попита:
– Казвал ли си довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм.
И с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени, направих всичко възможно да му кажа лице в лице, колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извини ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства, и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух, че каза “Желая ти достатъчно”. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме “Желая ти достатъчно”, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към мен, и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно “Здравей!”, за да ти даде сили за последното “Довиждане!”




Автор – Боб Пъркс
By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Recently I overheard a father and daughter in their last moments together. They had announced her departure and standing near the security gate, they hugged and he said, „I love you. I wish you enough.“ She in turn said, „Daddy, our life together has been more than enough. Your love is all I ever needed. I wish you enough, too, Daddy.“
They kissed and she left. He walked over toward the window where I was seated. Standing there I could see he wanted and needed to cry. I tried not to intrude on his privacy, but he welcomed me in by asking, „Did you ever say goodbye to someone knowing it would be forever?“
„Yes, I have,“ I replied. Saying that brought back memories I had of expressing my love and appreciation for all my Dad had done for me. Recognizing that his days were limited, I took the time to tell him face to face how much he meant to me.
So I knew what this man experiencing.
„Forgive me for asking, but why is this a forever goodbye?“ I asked.
„I am old and she lives much too far away. I have challenges ahead and the reality is, the next trip back would be for my funeral,“ he said.
When you were saying goodbye I heard you say, „I wish you enough.“ May I ask what that means?“
He began to smile. „That’s a wish that has been handed down from other generations. My parents used to say it to everyone.“ He paused for a moment and looking up as if trying to remember it in detail, he smiled even more.“When we said ‘I wish you enough,’ we were wanting the other person to have a life filled with just enough good things to sustain them,“ he continued and then turning toward me he shared the following as if he
were reciting it from memory.


I wish you enough sun to keep your attitude bright.
I wish you enough rain to appreciate the sun more.

I wish you enough happiness to keep your spirit alive.

I wish you enough pain so that the smallest joys in life appear much 
bigger.
I wish you enough gain to satisfy your wanting.

I wish you enough loss to appreciate all that you possess.

I wish enough „Hello’s“ to get you through the final „Goodbye.“

He then began to sob and walked away.

My friends, I wish you enough!
by  Bob Perks
By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Урокът на китайското бамбуково дърво

Вземете малка семка от бамбук, посейте я, поливайте я, грижете се за нея в продължение на година и нищо няма да се случи.През втората година, Вие поливате бамбука, грижите се за него и нищо не се случва.

През третата година, отново го поливате и полагате много грижи, но нищо не се случва. Това е много обезкуражаващо нали?

През четвъртата година го поливате, вече малко сте понамалили грижите, все още тръпнете в очакване, но отново нищо не се случва. Това е вече много разочароващо.

Не се отказвате и през петата година. Продължавате да го наторявате, да го поливате и да очаквате. И тогава… по някое време през петата година…
КИТАЙСКОТО БАМБУКОВО ДЪРВО ИЗРАСТВА ПОВЕЧЕ ОТ 25 МЕТРА САМО ЗА ШЕСТ СЕДМИЦИ! 

Животът е много сходен с растежа на китайското бамбуково дърво:

Той е често обезкуражаващ. Ние привидно правим нещата правилно, но не се случва нищо.

Но за тези, които имат търпение, постоянство, правят нещата правилно и въпреки липсата на резултат не губят кураж, нещата ще се случат. Накрая ще бъдат възнаградени!

понеделник, 9 януари 2012 г.

"Погледът на влюбения" - Хорхе Букай

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved
— Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър.
— А на мен ми се струва, че гледаш на тях от друга гледна точка.
— Но какво общо има това? „Фактът си е факт“, както ти казваш.
— Ще ти разкажа.


Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се използва личната каляска на царя — нарушение, което можело да й коства главата, — Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
— Нали е прекрасна? — рекъл той. — Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова от кошницата.
— Изглеждат хубави! — рекъл царят.
— Хубави са — отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
— Колко ме обича! — споменал по-късно царят. — Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели.
Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
— Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод.






— Истината винаги е една. Фактът си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе.
„Внимавай как я възприемаш“, казваше мъдрият Бадуин.



Ако това, което виждаш, пасва „като по мярка“ на истината, която е изгодна за теб…
… Не вярвай на очите си!


текст: "Погледът на влюбения" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"


вторник, 15 ноември 2011 г.

Шушна на ушенце


-Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!
източник на текста:

неделя, 6 ноември 2011 г.

Просто една мисъл...

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Дълго се чудех какъв е смисъла на това, което правим всеки божи ден, когато изскачаме или просто изпълзяваме от своите легла? Открих ли го? Не... Но знаете ли какво усетих, какво изпитах когато просто поспрях. За един единствен миг, погледнах красивия изгрев и открих, че не е нужно да знаем защо живеем, нямаме нужда от отговорите, които търсим цял живот, защото докато го правим изпускаме шанса си да живеем.
А толкоз е просто, не изисква никакви усилия - една усмивка и благодарност за това което имаме, а не разочарование от заобикалящото ни. Лесно е да кажеш, че си нещастен. Но аз не се питам това, точният въпрос е защо си позволяваме да бъдем нещастни? Нима е толкоз безценно щастието ни, за да го пилеем и да не му даваме шанс да се прокрадне в сърцата ни? Всеки има своето обяснение защо е нещестен понякога, а в днешно време хората с постоянна диагноза "нещастие" са толкоз много. Сякаш отчаянието е сковало тези хора. Те просто не искат да живеят, изморени са. Страшно, но факт!!! И как да искат след като около нас гледаме пълната разруха, не само на политическата ни система/надали днес някой се интересува от това!/, но на морала, на пълното обезценяване на живота, на абсолютно всичко. Та всеки ден слушаме за толкоз убийства, сякаш някъде продават ЖИВОТ?...
На къде отиваме? Време е да спрем, не мислите ли така... Вярвам, че справедливост има, както и че може да се усмихваме всяка сутрин отваряйки очи и всяка вечер затваряйки ги и да бъдем спокойни докато спим. Но това няма да стане само с желания. За да стане едно желание реалност, трябва да се потрудим за него. Какво чакаме тогава?!Нека всеки намери своето място под слънцето. Но то много често е там, където се намираш сега, а ти тръгваш да бягаш колкото може по-далече от своите корени, от своята същност, за да го откриеш, но бягството не е решение, то е лъжа, която сраства бързо с реалността. Запомни това преди да избягаш... А сега започни да осъществяваш мечтите си, без да се оправдаваш защо не го правиш, започни да живееш и да бъдеш щастлив!Не си задавай безсмислени въпроси и не търси отговорите им, ПРОСТО ЖИВЕЙ.
Послушай поне веднъж птичата песен, усети аромата на пролетния полъх, поне веднъж погледни нощното небе, позволи на слънцето да те погали, сподели сутрешното си кафе с човека до теб, но без разговори и бързане, просто с усмивка на лице...
СЪБУДИ СЕ, ТИ РЕШАВАШ ДАЛИ ЩЕ СИ ЩАСТЛИВ!

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Автор: 6ansli

сряда, 26 октомври 2011 г.

"Въпреки това" на Майка Тереза

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

"Въпреки това" на Майка Тереза

неделя, 23 октомври 2011 г.

Ключът към щастието

Tony Curanaj

Парите не са ключът към щастието. Повече материални неща, не са ключът към щастието. Да спечелиш от лотарията и да прекараш остатъка от живота си на тропически остров, колкото и добре да звучи, не е ключът към щастието.

През последните няколко години, науката и психологията доста си промениха фокуса, благодарение на хора като д-р Мартин Селигман.

Новата психология
Чрез своята работа в университета в Пенсилвания, д-р Селингман е създал изцяло нов клон от психологията. Вместо да се фокусира само върху неврозите в живота, той е решил да изследва какво кара хората да се чувстват добре.

Един от фокусите на този клон е – както се досещате – щастието. Чрез работата на много позитивно мислещи психолози, пътят към тези чувства става все по-ясен.
Tony Curanaj
 Ключът към щастието
Те са открили, че щастието е тясно свързано с нашите силни страни – нещата в които сме най – добри. Доказано е, че хората са най – щастливи, когато прилагат своите уникални силни страни към предизвикателен проект или цел.




Ти не се нуждаеш от милиони долари или личен остров, за да бъдеш щастлив. Всичко, от което се нуждаеш е вече с теб. Открий своите силни страни, приложи ги към някоя цел, която те предизвиква, и ще видиш сам.


Jason Gracia

сряда, 19 октомври 2011 г.

Когато започнах да обичам себе си - Чарли Чаплин


Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. 
Сега знам, че това се нарича "автентичност"




Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. 
Днес наричам това "признание"


Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. 
Днес наричам това "зрелост".



Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. 
Сега наричам това "увереност в себе си"


Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. 
Днес наричам това "простота".



Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". 
Сега го наричам "любов към самия себе си"


Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. 
Сега разбрах, че това е "скромност"


Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. 
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация"


Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. 
Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".



Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: "Това е животът!" 


Чарли Чаплин - Реч на собствената му седемдесетгодишнина
Източник на текста "Притчите"

вторник, 18 октомври 2011 г.

СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ


Хранил ли си някога гълъбите? Какво е чувството, когато седнеш на пейката, извадиш храната, а 30 - 40 гълъба долетят...? И всеки се блъска да кацне върху теб. И те са навсякъде - по главата, по раменете ти, по ръцете, по гърба... и навсякъде по пейката около теб. И когато пръснеш храната на земята - те се втурват към нея... Но не всички. Изведнъж се оказваш с три гълъба в ръцете... Това са дошлите за ласки. Те не искат да ги храниш, а да ги галиш... И започват да ти пеят, да се въртят и танцуват в ръцете ти... И тогава единият от тях, те поглежда с най-особения гълъбов поглед... Ревностно разперва криле и изгонва другите два. Това е момент на неземна любов! Той изцяло ти се предава, забравил за всичко останало!
А, когато храната привърши, всички гълъби отново са върху теб. И вече не знаеш кой какво търси... Но когато си тръгнеш от там, белият ти панталон е целият в ситни черни стъпки, запечатали незабравимата гълъбова любов...!
Хранил ли си някога чайките? Какво е чувството, когато си горе на деветия етаж, но сякаш си на сто и деветия... защото около теб е само небето! И щом отвориш прозореца си - чайките долитат... И в небето си сам със тях... Тогава им хвърляш парченца храна, а те я хващат ловко във въздуха. И ако случайно изпуснат нещо на земята - те никога не слизат да го вземат. Чайките обичат небето си...!
Хранил ли си някога катеричките? Какво е чувството, когато вървиш по алеята, а те те гледат закачливо от околните дървета...? И когато приклекнеш - те се втурват към теб, скачат в скута ти и хващат ръката ти... А ти нарочно я държиш затворена в юмрук. Но те знаят, че там има храна и с малките си лапички, започват да разтварят пръст по пръст... пръст по пръст... докато накрая извадят това, което са търсили. Може ли човек да опише колко красота се крие в очите им?
Хранил ли си някога уличните котки? Какво е чувството, когато някоя примряла от глад котка дойде...? А ти извадиш най-вкусната храна и я поставиш пред нея... Каква изненада, тя даже не я поглежда! Но първо идва при теб и започва да се гали... И трябва да я галиш дълго, продължително и задължително... А когато тя се насити на ласки - изведнъж се сеща, че и остава още много малко живот, ако не хапне нещо... и отива да яде.Но само да си тръгнеш и тя хуква след теб... И ако искаш да нахраниш котката, трябва да седиш до нея... Може ли някой да обясни, колко много любов има в една котка...?
Хранил ли си бездомното куче, което говори с очите си, поздравява те с опашката си... и винаги проверява какво си напазарувал? Но любовта... любовта при него е необяснима! А когато кучетата са десет? И всяко се блъска да е по близо до теб, да положи глава в дланите ти... Какво е чувството от тази всеотдайност и жажда за милувка?
Хранил ли си някога малки прасенца с биберон? А те са копринени като малки котенца... И понеже си седнал при тях, те стъпват с копитцата си по тебе и лепят мокрите си тапички навсякъде по краката ти... Скупчват се да са по-близо до теб... и всяко те гледа с толкова добри и умни очи...
Хранил ли си малко теленце, козичка, агънце, сърне...? Хранил ли си изхвърлени новородени котенца, а изпаднали от гнездата си пиленца...? Може би си имал таралеж, който спи по гръб на дивана, докато ти галиш мекото му коремче...? Или синеока гарга, която не те изпуска от поглед... и те следва по алеите на парка? Куче, което хърка на възглавницата до теб...? И пет котенца в гардероба, заедно с двете котки, които не знаят кое на коя е... и ги отглеждат заедно? Може би гущерчета тичат по пердетата ти... и имаш щурчета в саксиите с цветя? Пренасял ли си с голи ръце градинска жаба, за да не я покоси косата...? Имал ли си костенурки...? Или вълнисти папагалчета, които изнасяш на балкона... отваряш вратичката на клетката и те излитат...? Но след дълъг полет из квартала, пак се връщат в клетката... Защо ли? Дали това не е любов?
Хващал ли си лястовичка попаднала в капана на стая...? И чувал ли си най-красивата и песен, когато я пуснеш на свобода? Водил ли си прилеп на ветеринар? И давал ли си луди пари, само и само да спасиш живота на някое животинче? А радваш ли се на мишката, която те гледа от ъгъла на кухнята?
Опитвал ли си се да снимаш соколчетата, които летят високо в небето? И когато видят обектива, те бързо слитат над главата ти, сякаш искат да ти помогнат за снимките... Можеш ли да разпознаеш кога сърната вика малкото си? А спасявал ли си попови лъжички, когато локвата им пресъхва...?
Познаваше ли всички тези животни или станахте приятели, когато им помогна и се грижеше за тях...?

А хранил ли си някога гладни хора? Опитал ли си се някога да нахраниш непознат? Или да го подслониш? Опитал ли си се поне веднъж да облечеш голия; да се погрижиш за болния; да върнеш усмивката на тъжния...? А да помогнеш на детето, на младежа, на възрастния...? Опитал ли си поне веднъж да споделиш всичко, което притежаваш с някой непознат...? Опитал ли си...? Ако не си - винаги може да опиташ! И колкото по-скоро, толкова по-скоро! Чувството е необяснимо...! 



Може би - СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ!!!

понеделник, 19 септември 2011 г.

„Монахът, който продаде своето ферари”, Робин Шарма


...”Най -важното  в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент...Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика...През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!.. 
Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща... По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота...

Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези, които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното...Няма абсолютни категории. Лицето на най-големия ти враг може да  е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек възприема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота...Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна вместо наполовина празна...Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения...Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят....Например знаете ли, че китайският йероглиф, означаващ „криза”, се състои от от два знака: единият означава „опасност”, а другият – „възможност”.

Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна – ако имаш смелост да я потърсиш...В живота няма грешки, има само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се  ражда сила. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина...Преди всичко трябва да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно, за да прогониш тревогата. Тогава ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще, ще започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си...

Нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността... Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си. Великият индийски философ Патанджали казва: „Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един нов прекрасен свят. Спящите в теб сили, способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек, отколкото някога си сънувал.”

Тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш  да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили своето призвание и после са му посветили цялото си време и енергия. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите....

Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са  се затворили в зоната на собственото си удобство. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е редовно да излизаш отвъд тези граници. Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности...Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш неща, които винаги си искал. Поемането на пресметнат риск ще ти донесе огромни дивиденти. Открий каква е мисията ти на тази земя...Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо – и тайнство!”  

Качеството на мислите ни определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш...Ако искаш да живееш живота си пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща...Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш. Мислите са неща, материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят. 

В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз!...Ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. „Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти!”

...Живеем в много объркан свят. В него преоблазава негативността и мнозина в нашето общество плават като кораби без кормило, а изморените им души търсят фар, за да не се разбият в скалистия бряг...Хората, които изучават другите, са мъдри, но онези, които изучават себе си, са просветлени....Като се стремиш да подобриш живота на другите, твоят собствен живот ще се издигне до най-високото си измерение...Древен принцип за просветлен живот: целта на живота е живот с цел. 

Трябва да осъзнаеш, че най-благородното нещо, което можеш да направиш, е да даваш на другите. Мъдреците от Изтока наричат този процес „разчупване на оковите на аза”. Смисълът е да се отърсиш от съзнанието, че твоята личност е най-важна от всичко и да се насочиш към по-висока цел. Животът ти преминава в по-магическо измерение, когато започнеш да се стремиш да направиш света по-добър... Започни да живееш всеки ден така, сякаш е последен! Не се отричай от съдбата си! Защото онова, което е зад теб и онова, което е пред теб, не означава нищо в сравнение с онова, което е в теб!...Най-важното е да помниш, че щастието е пътуване, а не дестинация. Живей за днешния ден – никога няма да има друг такъв...Никога не отлагай живота!...”


Монахът, който продаде своето ферари”, Робин Шарма 


Световноизвестният гуру по лидерство – Робин Шарма ще посети България през септември, по покана на Projecta. Събитието ще се проведе на 21 септември 2011г в София – НДК, Зала 3.
Робин Шарма е един от най-ценените експeрти по лидерство в световен мащаб. Автор е на 11 международни бестселъра, сред които „Монахът, който продаде своето Ферари”, „Наръчник по величие”, „Светецът, сърфистът и корпоративният директор”, „Кой ще заплаче, когато умреш?” и „Лидерът, който нямаше титла” (бизнес бестселър № 1 на Amazon)
За повече информация посетете сайта на събитието: http://robinsharma.bg






събота, 10 септември 2011 г.

Някой ден…но не и днес КРАТЪК РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ


By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще престана да се боря за живота, който вярвам, че заслужавам… но не и днес.
Някой ден ще повярвам, че Пътят е повече Страшен, отколкото Славен… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден може и да се примиря с това да бъда средностатистически… но не и днес.
Някой ден ще бъда прекалено уморен, за да почистя доспехите си от прахта и ръждата и да вляза в нови битки… но не и днес.
By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще се задоволя с постигнатото… но не и днес.
Някой ден ще се откажа да търся нови пътища към Съвършенството… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще заменя твърдата почва на бойното поле с мека постеля… но не и днес.
Някой ден ще предам приятелите си… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще се откажа от мечтите си… но не и днес.
Някой ден няма да извадя меча си при среща с нова вятърна мелница… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще падна на колене и няма да има сили да се изправя отново… но не и днес.
Някой ден ще повярвам на другите, че Съдбата ми е предопределена… но не и днес.
Някой ден ще бъда като “всички останали”… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден ще се науча да целувам тлъсти задници…но не и днес.
Някой ден ще спря да търся истинското си Аз… но не и днес.
Някой ден ще бъда благоразумен и улегнал… но не и днес.

By marianaBak This photo is © All Rights Reserved

Някой ден животът ми вече няма да бъде приключение… но не и днес.
Някой ден аз самият ще бъда само спомен. Но не и днес.






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------