неделя, 31 юли 2011 г.

Ombre di Luna




петък, 29 юли 2011 г.

Живот в капка ракия

На татко, където и да си!

Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.

Минават години.
Баща ми сам си вари ракия.
Аз чета.



Вика ме: 
„Наглеждай казана, аз отивам на работа. Тази година ще стане чудесна ракия“

Мразя това. Но обичам баща си и между две страници „наглеждам“ домашния казан.

Сълзят от чучура капки гроздова омая:

„Кап...Кап...Кап“ 



Минават години.



На гроба на баща ми.
Спира се жена в черно, поглежда ме в ръцете и промълвява:

„ Не се прелива с ракия. Грешно е!“

Прекръства се и отминава.

- Тате, не чу ли какво каза жената? - пита ме дъщеря ми.
- Чух, но дядо ти долу не чува - и преливам за „Бог да прости“

Минават години.
Дъщеря ми свири на пиано и между две пиеси, слиза до мазето да „нагледа“ домашното казанче.
Сълзят от чучура капки гроздова омая:
" Кап...Кап...Кап "
Мрази ракия, но обича мен.

Минават години.
Седим с татко на една маса. По мъжки. Гледаме се. Имаме толкова неща да си казваме. 




Над нас някой шепне: „Бог да прости“

- Мамо, защо преливаш с ракия? - чуваме детско гласче.

aвтор: REWOLT

Слънчевите акварели на Marney Ward


Marney Ward е канадскa художничка. Завършила е университета в Онтарио, специализира изобразителното изкуство и английски език. В началото на 90-те години изучава китайска живопис.
Днес искаме да ви покажем нейните изключително слънчеви и позитивни акварели с цветя.













сряда, 27 юли 2011 г.















Martha Stewart

вторник, 26 юли 2011 г.

Tanishq Aarka


Рекламни плакати създадени от Suresh Natarajan от Мумбай, Индия, за бижутерийната компания Tanishq. Богати цветове, деликатна светлина, изключително внимание към тонове и текстура ...








понеделник, 25 юли 2011 г.

Историята на едно приятелство

"Това е една трогателна и същевременно много поучителна история от реалния живот." 

С това описание е разпространена "Историята на двамата тенори". Много трогателна, докосваща, предизкиваща и размисли, и възхищение. И напълно естествено, тя много бързо става популярна. Но не след дълго се появява информация, отричаща достовеността на историята и причисляваща я към групата "градски легенди", подобно на "Речта на Кърт Вонегът - Ползвайте плажно масло" и световноизвестното "Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес до неговите приятели". Независимо обаче, дали става въпрос за действителен случай или за художествена измислица, има какво да извлече човек от тази история - и като пример, и като поука, и като стимул да подхранва доброто в себе си:

Дори онези, които никога не са посещавали Испания, най-вероятно са чували и знаят за вечното съперничество между Мадридци и Каталонци, появило се откакто Каталонците се борят за своята автономия от доминиращия над тях Мадрид.


Дали е случайно или не, но Пласидо Доминго е от Мадрид, а Хосе Карерас - от Каталония. През 1984г. двамата стават врагове по политически причини. А като много популярни и търсени изпълнители, и двамата винаги поставят условия в договорите си, че ще приемат участието само, ако другият не е поканен.

През 1987г. съдбата праща на Карерас много трудно изпитание - поставена му е ужасяващата диагноза Левкемия! Неговата борба с рака се оказва тежка и мъчителна, подлагат го на всевъзможни манипулации, присаждат му костен мозък, преливат му кръв, заради които му се налага да пътува до Щатите всеки месец.

Въпреки високите доходи, които му носи работата, в един момент Карерас спира да работи, изтощен от множеството процедури, прилагани му за лечение. Но високата цена на тези манипулации, заедно с необходимите медикаменти, бързо стопяват наличните му спестявания и в един момент той се оказва почти без пари.

Точно тогава Хосе научава за една фондация в Мадрид, основана с една единствена цел - да помага и подкрепя в лечението страдащите от левкемия. Благодаряние на помощта, оказана от фондация "HERMOSA", Карерас побеждава болестта и скоро се завръща отново на сцената, за да радва с пеенето си своите фенове.

Малко след като възвръща старата си слава, Хосе Карерас решава отново да се свърже с фондацията и да благодари за оказаната от тях подкрепа. Четейки техния устав той разбира, че основател, главен дарител и управител на "HERMOSA" е не някой друг, а човекът, когото е смятал дотогава за свой "враг" - Пласидо Доминго.

По-късно установява, че Пласидо е създал тази организация именно с цел да му помогне за лечението. Но нарочно е избрал да остане анонимен, за да не го унижи в приемането на помощ от неговия "враг". А най-трогателната част на тази история всъщност е тяхната среща.

Изненадвайки Доминго при едно от неговите участия в Мадрид, Карерас прекъсва изпълнението му, като пада на колене пред него, за да му поиска прошка и публично да му благодари. Пласидо му помага да се изправи и с прегръдка двамата запечатват началото на голямото си и истинско приятелство.

В едно интервю с Доминго репортери го питат защо е избрал да създаде фондацията "HERMOSA", когато всъщност е можел да извлече огромна полза от оттеглянето на своя "враг". Но вместо това той е решил да помогне на единствения артист, който може да му бъде достойна конкуренция в изявите на голямата сцена. Неговият отговор на този въпрос е много кратък и напълно ясен:

"Не можех да позволя да загубим глас като този!"

Salute Petra: Luciano Pavarotti Memorial Concert


Действителна или не, тази история е един прекрасен пример за човешка доброта и може да послужи като образец и вдъхновение на всички ни.



неделя, 24 юли 2011 г.

Парк Хитачи Кайхин в Япония ♥ Hitachi Seaside Park





Ослепително красива гледка представлява японският парк Hitachi по време на цъфтенето на немофила - чувството е такова, сякаш небето и земята са се слели. Ослепителното синия цвят на безоблачното небе, се излива върху земното платно и създава причудливи фигури, близки до съвършенството.
В Страната на изгряващото слънце всяка година идват хиляди туристи да видят това вълшебство на сливането на небе и земя..
Може би само Изтока може да улови тази почти невидима линия на съвършенството, съществуващо в света. Самата Земя е дала Япония това чудо, и може би и тя е научила източния човек /ориенталеца/ , да вижда красотата в простотата на нещата.


Както е написал Йосиф Бродски "да приемете тази философия е все едно да се събудите нов човек" - мисля, че вида на разцъфтялото поле предизвиква в душата това чувство, ако наистина "на живо" гледката е толкова красива, както изглежда на снимките.
В Интернет можете да намерите информация за този прекрасен парк. В буквален превод от японски Hitachi означава "зора".


Японския Национален крайморския парк Hitachi (Hitachi Seaside Park) се намира в префектура Ибараки на o-в Хоншу /Honsyu/.
До неотдовна на мястото на парка са се намирали американски военни бази, чиито земи през 1973 г., са прехвърлени към правителството на Япония. През 1991 г. е била открита една малка част на парка (70 хектара).
В момента паркът е разширен до 120 хектара, а планира да разшири до 350 хектара "



Символиката е невероятна - "мирното" синьо на чистото безоблачно небе, разляло се на мястото на военните бази, и наречено "Зора"!!!

събота, 23 юли 2011 г.

СЛАДКО И ЗЕЛЕНО

Лете все ме тегли насам, пътят тесен, опнат нагоре, като дете го надвивах, ама сега... Настъпих сянката на големия орех, а той ми се смее, даже сянка нямам, все изотдолу го гледам. Късам зелени плодове, беля кората и си търкам устните - най-хубавото червило, което някога съм имала, прибирам три за после. Стигам пътя пред дядовата къща, бях на седем, като го уби асфалтът, мразехме го, дебнехме го да поизстине и си откъсвахме по малко, правехме топчета и ги дъвчехме, после се смеехме с орехови устни и асфалтови зъби. Сега е остарял и жалко, не става за дъвчене.
Търся ключа, надигам се, още ми е нависоко, отключвам на уж, отдавна тук няма нищо ценно, освен за мен, но то ми е вътре, слагам ключа в джоба си, ще стане и за... дали да не го глътна? Стъпалата се предадоха по две наведнъж, по-бързо, докато я няма баба, ще потършувам из килера. Чудна баба е тя - ту блага и зелена, ту гневночервена, да не й се мяркаш пред очите, ту черно-поройна, като дъжд се излива отгоре ти; ще рискувам.
Вътре тъмно, слънчев лъч се промъква плах - познава баба. Тука са ми приятелите - лавандулата, ореховата шума, ментата, - душа, бърча нос, кискам се налудничаво, ето затова пропуших ментови цигари. Големите купчини с нови черги уж не са вече високи, а трябва на столче да се кача, че да стигна най-отгоре. Мятам се и бръквам в тайника с бонбоните, майната й на захарта, развивам ги един по един, натъпквам няколко в устата си, разтича се пълнежът по брадичката ми, затварям очи и дъвча настървено, бързам, баба не дава да се яде тука, правя й напук. Така съм се омазала, ставам на голям бонбон, той се топи, душата ми попива в тъмното, то я преглъща и праща слънцето да посрещне някого. "Ваш'та мама, кранти с кранти, да ви..." - дядо ми, връща се с конете - спокойно, той винаги е зелен.
  © Валентина Плачкинова

петък, 22 юли 2011 г.

Mick Jagger feat. Lenny Kravitz - God Gave Me Everything





Можеш да видиш това в чисто синьо небе.
Можеш да видиш това в очите на жена.
Можеш да чуеш това в плача на твоето дете.
Можеш да чуеш това в любовната си въздишка.
Можеш да докоснеш това в семенце от пясъка.
Йе, задръж го точно тук
в дланта на ръката си.
Чувствай го около себе си всеки ден
и слушай какво искам да ти кажа

Виждам това в полунощното слънце.
И чувствам го в надбягването, което спечелих.
И чувам го във ветровитата буря.
И чувствам това в ледовитото разсъмване.
И вдишвам това във вкуса на виното.
И го виждам в лицето на баща ми.
И го чувам в една симфония.
И го чувствам в любовта,
която показваш към мене.



Йе, Господ ми даде всичко, което поисках
О, хайде, ела,
ще ти дам всичко това.
Господ ми даде всичко, което поисках.
Хайде, ела,
ще ти дам всичко това на теб.


Не мога да се спра, не мога да се спра.
Все още търся сега.
Господ ми даде всичко, което поисках.
О, хайде, ела,
ще ти дам всичко това.
Луд ме нарече.
Всичко е в твоята глава.

Mick Jagger feat. Lenny Kravitz - God Gave Me Everything
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------