петък, 29 юли 2011 г.

Живот в капка ракия

На татко, където и да си!

Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.

Минават години.
Баща ми сам си вари ракия.
Аз чета.



Вика ме: 
„Наглеждай казана, аз отивам на работа. Тази година ще стане чудесна ракия“

Мразя това. Но обичам баща си и между две страници „наглеждам“ домашния казан.

Сълзят от чучура капки гроздова омая:

„Кап...Кап...Кап“ 



Минават години.



На гроба на баща ми.
Спира се жена в черно, поглежда ме в ръцете и промълвява:

„ Не се прелива с ракия. Грешно е!“

Прекръства се и отминава.

- Тате, не чу ли какво каза жената? - пита ме дъщеря ми.
- Чух, но дядо ти долу не чува - и преливам за „Бог да прости“

Минават години.
Дъщеря ми свири на пиано и между две пиеси, слиза до мазето да „нагледа“ домашното казанче.
Сълзят от чучура капки гроздова омая:
" Кап...Кап...Кап "
Мрази ракия, но обича мен.

Минават години.
Седим с татко на една маса. По мъжки. Гледаме се. Имаме толкова неща да си казваме. 




Над нас някой шепне: „Бог да прости“

- Мамо, защо преливаш с ракия? - чуваме детско гласче.

aвтор: REWOLT

2 коментара:

Блага каза...

Текстът е на Румен Романов.
Уточни, моля.

Bobi Nikolov каза...

Блага, колко точно да го уточня?
Написал съм автор,кликаш на името и е линк от публикацията!След като отовриш линка в "Хулите" кликаш пак върхи псевдонима на автора и излиза
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=REWOLT
Чети всичко моля.

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------