♥ поезия ♥ poetry


Усмихни се
автор:Недялко Йорданов

Аз те попитах за какво мислиш,
а ти ми каза:
"Не зная.
Вятърът отвява мислите ми като калинки".

Тогава аз вдигнах ръка,
хванах една мисъл
и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка.
Долепих ухо и чух гласа
на затворената калинка:

Усмихни се.
Какво, че ще си отида.
На далечен път заминават жерави,
но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезна слънцето,
но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри.
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.


На жена ми 
автор: Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай!

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.







"Ти още копнееш? Онези с
копнежите
вече си тръгнаха."

Бахар


Моят дух ли - така неспокоен,
моят разум ли - хладно замрял,
ми представят живот, но не моя
и пренасят ме в лепкава кал?
В миг се сепвам
със ужас в очите
търся път - и сияен, и бял,
а душата с копнеж, ненаситно
чака теб. Но къде си живял
в оня сън, в който бяхме
далечни,
в оня - моя и не моя живот?
Звънват струни по камъни
речни
и усмихва се звездният свод...

И изгря на копнежа следата -
във далечното - светъл мираж,
на комета - опашката златна
във живота - и наш,
и не наш.
автор:Ивет Александрова
Когато дойде есента 
ще напълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
... в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си.


Да уловиш мига 
автор:Александър Петров
Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
... не се повтарям аз и ти.

Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.

Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв, какъвто е,
накарай времето да спре.

Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!
Ако бях се родила
 автор: Пенка Николова

Ако бях се родила небе,
бих поливала с нежност... земята
с дъжд от звездното топло сърце.
Бих рисувала с обич дъгата –
...с цветовете на жива любов,
всепрощаваща, истинска, тиха
и родена от земен живот –
от греха и мечтата поникнал.
Ако бях се родила река,
бих наситила с вяра тревите
и на пясъка бял по брега
бих рисувала детски усмивки.
Бих пренасяла в мен светове
от надежда и вяра родени,
бих се вляла в безкрайно море
от съдби и мечти разпилени.

Ако бях се родила очи,
приютила бих тихо небето –
със дъгата, с море от звезди,
с песента на дъжда над полето.
Бих погледнала в тиха река,
отразила бих в мен световете
със Надеждата, с Вяра добра -
подарила ги бих на Сърцето.

Ако бях се родила ... Ако ...
Но родена съм тук, на земята,
а небето ... Високо е то
и дълбока, студена реката.
А в очите се сбират мечти
и потичат в сълзите горещи ...
Само нощем, в море от звезди,
в съня си се чувстваме Вечни.

 
Забравяме 
автор: Христо Костов
Улисани в грижи,
проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.
Научих
автор: М.Трандева
Научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...
Научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава..
Научих, че полетът може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...
Научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш..

 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------