петък, 18 февруари 2011 г.

.....Има такива дни

.............има такива дни.



Говоря за дни които започват,като че току - що си пропуснал да помогнеш на някого.
Говоря за дни в които без причина разливаш кафе в чинийката,вратите заяждат или някой те настъпва без да разбере.



Дни, в който слънцето не е нито твърде близо,нито достатъчно далеч.
Дни, в които жените изглеждат прекалено гримирамни,а мъжете говорят ниско и гърлено.
Дни, в които една усмивка ти се струва толкова истинска,колкото сухо цвете между страниците на стара книга.



Дни които бълбукат като онези пластмасови китайски шадраванчета,имитиращи ручеи.
Дни, в които се чустваш като фермер,загубил земята си и принуден да изкарва своя хляб на кораб,между чужди брегове.



Говоря за дни,в които знаеш,че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало.
В такива дни искаш да повярваш,че някъде другаде има любов.
Не любов към чувечеството,ближния или децата ти,а дива,дълбока,трагична любов към един - единствен човек.
Има такива дни.




...............има такива дни.


автор: Захари Карабашлиев
http://www.18procentasivo.com/

1 коментара:

Анонимен каза...

Дива,дълбока,трагична любов към един - единствен човек....познато чувство.....

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------