четвъртък, 28 април 2011 г.

Харуки Мураками "Кафка на плажа"

Третата книга на Мураками, с която се среща българският читател (след „Норвежка гора“ и „Спутник, моя любов“) е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни.


„Кафка на плажа“ е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си самодисциплина, че трябва да e „най-коравото петнайсетгодишно момче на света“. Той открива една малка частна библиотека, в която да прекарва дните си, за да се усъвършенства и самообразова, докато се сприятелява с доста странни личности. Втората спирала на повествованието ни отвежда при възрастен жител на Токио, който се отклонява от спокойния си, протичащ по установени правила живот, и убива напълно непознат човек. Този незабравим образ, обрисуван с неподражаемо майсторство от Мураками, разговаря с котките, но не умее да чете и пише, нито да обясни какви сили го тласкат към останалите герои.

След появата на романа на японския пазар, издателите откриват специален сайт, на който читателите могат да задават въпроси лично на Мураками относно многопластовото повествование. И той наистина написва над 1200 отговора. В друг сайт, само че англоезичен, авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. „Кафка на плажа - твърди той - съдържа не една гатанка, но аз не давам техните отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си.“
източник

цитати от "Кафка на плажа":

►“ От личен опит знам, че когато някой много упорито се стреми към нещо, не успява да го постигне. А когато непременно иска да избегне нещо, то обикновено го застига...”

►“ защото животът е просто едно натрупване на лоши поличби, които се сбъдват.”

►“ Като че личността ми е орбита, от която много съм се отклонил и това ми причинява силна болка”

►“ Знаеш ли, Кафка. Онова, което преживяваш сега, е лайтмотив на много древногръцки трагедии. Човек не избира съдбата си. А тя него. Това е фундаменталното в тях. Трагедията според Аристотел се поражда, колкото и да е комично, не от недостатъците на главното действащо лице, а от положителните му качества... Ситуацията става все по-трагична и виновни за това са не слабостите, а добродетелите. “Едип цар” на Софокъл е чудесен пример. Причина за трагедията на Едип е не леността или глупостта му, а смелостта и честността му. Ето това е иронията... Ала иронията прави човека по-проницателен, помага му да помъдрее, да открие път към спасението на по-високо ниво, да намери по-универсална надежда. Затова хората и днес обичат да четат древногръцки трагедии. Те са едни от образците на истинското изкуство. С риск да се повторя ще кажа, че целият свят е метафора. В действителност никой не убива баща си и не спи с майка си, нали? С други думи, посредством метафората ние възприемаме иронията. Ставаме по-проницателни и по-душевно богати.”

►“снимката на момичето е запечатала нещо, което с възрастта е изчезнало завинаги. Би могло да се нарече загуба на енергия. Не някаква показна енергия, желание да се харесаш, а естествен порив, прозрачен като бистра вода, бликаща между скалите – естествена привлекателност, която докосва сърцето ти. От цялото същество на момичето, седнало пред пианото, лъха такава силна, лъчиста енергия. При вида на усмивката й веднага си помисляш какъв ли светъл път се открива пред щастливата й душа. Тя ми напомня пламъчето на светулката, преди мракът да го погълне.”

►“Дядо ми често казваше: да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот”

►“ Наката е напълно съгласен. Всичко, което знаеш, изчезва след смъртта!”

►“ Същинското настояще е недоловимо напредване на миналото, което поглъща бъдещето. Представите са съхранена памет.”;

►“ Земята, времето, представите, любовта, животът, вярата, справедливостта, злото – всичко се променя. Нищо не остава завинаги на едно и също място и в един и същи вид.”

►“когато обичаш някого, ти търсиш липсващата половинка от себе си. Затова, когато мислиш за любимия човек се натъжаваш.Сякаш се връщаш в стая, с която са свързани скъпи спомени и в която отдавна не си бил”

►“ колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии.”

►“ Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него... Рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни... има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете на нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята.С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека”.

 И няколко думи за автора – роден е през 1949-та година в Киото, Япония. От дете е завладян от Западната култура. Учи театрални изкуства. Започва да пише на 29 години, като същевременно 7 години държи малък джаз бар в Токио. Носител е на наградата “Франц Кафка” (2006 г.). 

книги на Харуки Мураками преведени на български език:
"Норвежка гора",
"Спутник, моя любов",
"Хроника на птицата с пружина",
„На юг от границата, на запад от слънцето“
"Преследване на дива овца"
"Танцувай, танцувай, танцувай"
„Страна на чудесата за непукисти и краят на света” 




0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------