Mehndi

 Има едно много древно изкуство - Mehndi е рисуване по тялото с естествена къна

Хенна всъщност означава просто „червено”, а латинското име на растението е Lawsonia inermis. В съвременния език хинди тя се нарича “мехнди”. Освен това мехнди е буквалния превод на храста къна в езика хинди.
И, разбира се, Мехнди е понятието за изкуството на рисунката върху тялото с багрилното вещество, съдържащо се в стъблата на листата, с други думи с боята, наричана у нас „къна”.

 

Рисунки с къна върху тялото има отпреди 5000 години. Древните египтяни оцветявали с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Привилигировани египтянки пък употребявали растението най-вече за своя ярък и впечатляващ грим. Пo-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото се разпространил и трайно заел място в религиозните и културните ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. Красавиците от онова време често боядисвали само върховете на пръстите си. За келтите боядисването на тялото също било добре познато, но с него те искали да плашат враговете си. 

  

В Индия мехнди било обогатено с ароматни масла и с времето се превърнало в нещо като празненство - за сватбени тървества и други подобни поводи. Рисунките от къна, освен че изглеждат хубаво, предпазвали и от горещината, заради охлаждащото действие на растението. 

 С времето техниките за рисуване се усложнявали и ставали все по-красиви. Мехнди се превръща в култ по цял свят и във всички култури. Във всички страни на Ориента, но също и в земите на Персийския залив и в арабските страни, ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватбата се събират всички жени от рода и приятелките на булката за така наречената „мехнди вечер” – невестината вечер. Обикновено тя се провеждала два дни преди церемонията и служи за подготовка на булката, която включва продължителни процедури. С безкрайно търпение и сръчност майсторките на къната изрисуват дланите и ходилата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и много по-големи части от тялото. Важни са не само формите и шарките, но и наситеността на цвета.

Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябвало да бъде любовта от страна на семейството на жениха. Свекървата отговаря за точката мехнди – тя е олицетворение на нейната благословия. Задължителен елемент от сватбената украса е и името на жениха, което се добавя умело в шарките и орнаментите на татуировката с къна. Женихът след това трябва да търси часове наред по тялото на момичето, за да открие името си, а и трябва, защото това е условие за първата брачна нощ. 
Прекрасното искуство за рисуване по тялото е пренесено и в наши дни и е запазило своята прелест. Ако исклате да видите тялото си изрисувано с нежни орнаменти, не е нужно да си правите трайни татуировки – можете да се позабавлявате и да се отдадете на приключението мехнди.  

бутон за споделяне