понеделник, 10 януари 2011 г.

Марлене Дитрих


Мария Магдалина фон Лош се ражда на 27 декември 1901 в Берлин, в семейството на пруски офицер и дъщерята на богат бижутер. В детството си се учи да свири на цигулка, но заради заболяване на китката е принудена да се откаже от музикална кариера. През 1920 г., вече под псевдонима Марлене Дитрих, пее в кабаре, а година по-късно започва да посещава учебното студио на Макс Рейнхарт.

На снимачната площадка Дитрих стъпва, за да изкара малко пари, но постепенно работата в киното я увлича. Наистина, личните й успехи били съвсем скромни чак до 1930 г., когато американският режисьор Джоузеф фон Щернберг й дава роля във филма „Синият ангел”. Това е 18-ият (!) филм в творческата биография на актрисата, но по същество става началото на дългата й и успешна работа в киното. Зрителите влизали в кината, за да се насладят на изкуството на своя любимец Емил Янингс, а излизали покорени от завладяващото кинозрелище, чиято душа била малко известната актриса с доста свободни маниери и плътен, вълнуващ глас. Щернберг показал филма в Холивуд и скоро Дитрих получила покана от американското киностудио „Парамаунт”, чийто собственици възнамерявали да направят от тази немкиня новата Грета Гарбо.


Преди да допуснат Марлене Дитрих до снимачната площадка, американските специалисти направили сериозни корекции във външния й вид. Новият облик на актрисата, появила се във филма „Мароко” (1930), поразил всички, които я познавали отпреди. Пригладените платинено-руси коси, тънките, извити нагоре дъги на веждите, трептящият блясък в очите и леко увисналите ъгълчета на устата придавали на лицето на Дитрих изражение на скръбно и загадъчно удивление. В този нов облик на актрисата нямало почти нищо от предишната пълничка немкиня. И макар в Холивуд Марлене Дитрих да продължавала да създава образи на певици и паднали жени, те били създадени от друг, по-изтънчен и крехък материал и представлявали нова вариация на тема загадъчна съдбовна жена, страдаща от любов и караща и други да страдат.


Американската публика по достойнство оценила новата звезда. За ролята си в „Мароко” Марлин Дитрих била предложена за „Оскар”. Най-добрите си холивудски филми („Dishonored” (1931); „Русокосата Венера” (1932); „Шанхайски експрес” (1932); „Песен на песните” (1933); „Дяволът е жена” (1935) Дитрих създава под ръководството на Щернберг. Сътрудничеството им продължава до 1935 година, когато заради разногласия с ръководството Щернберг е принуден да напусне „Парамаунт”. Но и по-нататъшната кариера на Марлен продължава по набелязания от него път и само в комедията „Ангел” (1937) и уестърна „Destry Rides Again” (1939) актрисата успява да се откъсне от обичайния си образ.


В края на 30-те и началото на 40-те години Марлене Дитрих става една от най-скъпо платените звезди на световното кино, образец за подражание на хиляди жени. Те се стараели да копират прическата, грима, бижутата й, обличали се в мъжки костюми, каквито с изящество носела самата най-елегантна жена в Холивуд.
Славата й стигнала и до границите на Германия. През 1937 г. Марлене Дитрих получила покана от Гьобелс да се върне в родината и да заеме престола на „кралица на немската киноиндустрия”, но му отказала, а през 1939 г. приела американско гражданство. Когато започнала Втората световна война, Марлен излетяла за Европа в състава на група артисти. Давала представления по всички фронтове, на които се сражавали американски войници. Получила американски медал „За свободата” и френските ордени „Кавалер на Почетния легион” и „Офицер на Почетния легион”.


През 1947 г. Марлене Дитрих се завърнала в Америка. Все по-често й предлагали второстепенни, а дори и епизодични роли. Но именно в този период на творчеството си тя създала два образа, без които представата за драматическия й талант би била непълна. Във филма „Свидетел на обвинението” (1957) Дитрих впечатляващо показва на екрана драмата на жена, спасила мъжа си от затвор и осъзнала, че е подло измамена от него. В „Нюрнбергският процес” (1961) играе вдовицата на фашистки генерал, която не може и не желае да се примири с поражението на Германия. Актрисата не щади героинята си, разголва човеконенавистния фанатизъм на нацистката идеология, старателно скрит зад изтънчени обноски и изящни маниери.


Участието й в трупата на фронтовите артисти способствало за развитието на певческия й талант. Музикалната кариера на Марлене Дитрих започва през 1953 г. в кабаре в Лас Вегас. В основата на репертоара й са песни от филмите „Синият ангел”, „Мароко”, „Дяволът е жена”, „Лили Марлен”, а също и съвременните шлагери „Where Have All The Flowers Gone", "Blowing In The Wind" и др. С шоуто си Марлен обиколила всички континенти и навсякъде я съпътства огромен успех. През 1964 година изнася концерти и в СССР.



През 1972 г., по време на гастроли в Австралия, Дитрих се спъва в кабел, пада и си счупва крака. Нещастният случай я приковава на инвалидна количка, което не й пречи през 1978 г. да се снима във филма “Just a Gigolo”. През 1983 г. името на актрисата отново привлича вниманието на зрителите, когато на екран излиза пълнометражната документална лента „Марлен” на Максимилиан Шел. Дитрих е автор на нееднократно преиздаваните мемоарни книги „Само за моя живот” (1978), „Азбуката на Марлене Дитрих” (1962) и „Марлене Дитрих за Марлене Дитрих” (1984). През 1992 г. дъщерята на актрисата, Мария Рива, публикува книга за майка си, в която разказва за многобройните й интимни връзки не само с мъже, но и с жени. При това в продължение на петдесет години Марлен е била женена за един човек – Рудолф Зибер, но е живеела отделно от него, предпочитайки компанията на най-прочутите си съвременници.


Голямата актриса, която остава прикована към леглото до края на живота си, умира на 6 май 1992. Според официалната версия смъртта й настъпва вследствие на инфаркт. Според слуховете, тя се е самоубила съзнателно чрез гладуване.



текст:www.cinefish.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------