Ковачът и луната

Имало едно време един ковач, който непрекъснато се оплаквал: „Аз не съм доволен от моята професия, прекалено е топло и не се чувствам добре. Искам да съм камък в планината. Той трябва да е хладен, защото вятърът подухва покрай него и дърветета го пазят със сянката си“. Мъдрецът, който имал власт над всички неща отговорил: „Върви и бъди камък“. И той се превърнал в камък, високо в планината, там където вятърът го охлажда, чрез дъха си и дърветата го пазят чрез сянката на своите корони. Веднъж дошъл каменоделец в тази част на планината, в търсене на камък за работа. В момента, в който видял камъкът, в който се е превърнал нашият ковач си казал: „Това е камъкът, който винаги съм искал!“ И започнал да го реже. Тогава камъкът проплакъл: „Това наистина боли много. Не искам вече да съм камък. Искам да съм каменоделец. Това ще да е много по-приятно, отколкото да съм камък“. Мъдрецът чул отново неговите думи и отсякъл: „Бъди каменоделец тогава!“ Камъкът се превърнал в каменоделец и поел своя път в търсене на подходящи камъни. Минало известно време и каменоделецът се почувствал много уморен. Краката му се били подули целите и го изгаряли. Слънцето безмилостно припичало. Тогава той извикал: „Не искам вече да съм каменоделец. Да бъда слънцето изглежда много по-приятно. Ще дарявам хората и цялата земя с лъчите си.“ Мъдрецът го чул и отново изпълнил неговото желание. „Бъди слънцето, щом такова е желанието ти“ - казал. И каменоделецът се првърнал в слънцето. Но слънцето било много по-топло от ковачницата, от камъка, от каменоделеца. Да дарява със своите лъчи земята и хората било много по-трудно, отколкото нашият герой си представял. Затова той се помолил на мъдреца за пореден път: „Искам да съм луната. Тя е по-хладна и при нея е по-лесно.“ Мъдрецът изпълнил и това негово желание. Слънцето се превърнало в луна. Отново не се почувствал удовлетворен. „Ами тя луната е по-топла от слънцето. То ме огрява непрекъснато със своите лъчи и аз не мога да намеря покой. Не искам повече да съм луната. Бих желал да съм ковач отново. Това наистина е най-добрият начин, по който мога да прекарам живота си.“ Мъдрецът му отговорил.: „Уморих се вече от твоите трансформации. Ти искаше да си луната. Сега си луната. И луната ще бъдеш!“

И имаме една луна, която и до ден днешен лежи високо над нас в небето!

Древна Индийска приказка