сряда, 9 февруари 2011 г.

Accept - Kill the Pain


ЗОВА ТЕ, НО БЕЗ ОТГОВОР!
ВСЕ ОЩЕ ВИЖДАМ ЛИЦЕТО ТИ - НО БЕЗ СЛЕДА...
СНИМКИ ......БЕЗ СБОГОМ!!!

СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ СЪНУВАМ ,
НО ВСИЧКО ТУК Е В ЧЕРНО-БЯЛО!!!
ПРАЗНОТА....ИЗГУБЕНО ЧУВСТВО -
КАЗВАТ,ЧЕ ВРЕМЕТО РАНИТЕ ЛЕКУВАЛО!
НО СЕ ЧУВСТВАМ ИЗТОЩЕН....И НЯКАК НЕРОДЕН!
ЖИВЕЯ САМО ЗАРАДИ УТРЕШНИЯ ДЕН, НО МИ Е ТРУДНО
ДА ВИДЯ СВЕТЛИНАТА....







 



Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче.
Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче.
Когато тя плаче, аз нямам думи.
А да плаче, рядко се случва. Но я чувам. И сега.
И тогава плача и аз, за нея, за мен, за всичко, което имаме нужда да изплачем. Тихо. Понякога по телефона. Понякога само с очи. Сълзите плачат тихо. Не всички успявам да преглъщам, много просто падат и не виждам никога повече. Очите от много сълзене променят вижданията си.
Open mind for a different view and nothing else matters…http://everyme.me

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------