сряда, 23 февруари 2011 г.

“Писма до Клаудия”- Хорхе Букай


...Когато се опитвам,когато се старая,
когато се насилвам,
когато се задължавам,
когато си налагам...
Тогава давам повече,може би много повече, но не ти давам най-доброто.
Най-доброто от мен,
най-прекрасното от мен,
най-съзидателното от мен...
Него искам да ти дам,
защото се ражда без усилие.
Защото качеството е свързано с желанието. В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.
Понякога, ни обзема неудовлетворение, изикваме повече,докато истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.
...........

Да се научим да искаме е едно от големите предизвикателства в процеса на превръщането ни в личности.
Не всеки умее да иска.Познавам хора, които никога не са искали нищо, или по точно, които никога не са могли да да поискат нещо. Страхуват се от собствените си слабости и изпадат в ужас при мисълта, че могат да се окажат в положение на зависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не искат нищо от никого.Но ако поровиш малко в личната им история, в обичайното им поведение, в отношенията им с близките, непременно ще откриеш скрити изисквания, а под тях - още повече изисквания.
Най –доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш.
Не искам нищо повече.
Искам най-доброто.


Хорхе Букай
“Писма до Клаудия”


0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------