Chambao - "Pokito a poko"
Вървях загубена по пътя към вкъщи,
мислейки за това коя съм и какво чувствам...
Малко по малко разбирайки, че не си струва
само да вървиш, а по-добре да вървиш и да се развиваш.
Отново ще се видя с вас,
Отново ще се усмихвам сутринта,
Отново ще съм с тъга на очи - поглеждам към небето и благодаря...
Малко по малко осъзнавам, че не си струва само да вървиш,
че е по-добре да вървиш и да растеш.
Малко по малко разбирам, че не си струва само да вървиш,
а е по-добре да вървиш и да растеш.
Погледнах навътре в себе си и разбрах,
че твоите очи са мои очи, че твоята кожа е и моя.
Когато те чуя се радвам и в твоята усмивка се къпя
и съм част от теб!
И не си струва самото ходене...
По-добре е да вървиш, за да растеш!
Малко по малко осъзнавам, че не си струва само да вървиш,
че е по-добре да вървиш и да растеш.
Малко по малко разбирам, че не си струва само да вървиш,
а е по-добре да вървиш и да растеш.
Отново ще седна с моите си неща,
отново ще споделя радостта си...
Ще ти разкажа отново, че съм сънувала,
нови цветове и ясни дни.
Отново ще ти разкажа, че сънувах...
нови цветове и ясни дни.
1 коментара:
Хубава музика и приятни мигове Красиво!
Публикуване на коментар