четвъртък, 17 ноември 2011 г.

"Танцов театър и танцови техники – история, съвременност и бъдеще" - Диляна Никифорова


 
ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

Това е необикновена книга.Не само защото 
предлага
изключително богата информация за танцовия театър – за изворите на тази “вродена човешка способност да общува чрез езика на тялото” – от древността до наши дни, за всички големи имена на
това изкуство, като се започне със създателя на
класическия балет и се стигне до най-известните
творци на новото и авангардното в изкуството
на танца. Необикновена най-вече е личността на
автора – Диляна Никифорова не просто е
“прима-балерина” на Софийската опера. Тя
наистина е прима: пресъздавала е всички най-
трудни роли на балетния репертоар, танцувала е на
сцените на най-големите театри в света; нейни
партньори са били едни от най-големите имена в света
на танца. Но Диляна не само е танцувала с големи
артисти и в постановки на гениални хореографи – тя
има едно важно достойнство: умее да наблюдава, да слуша и да вижда, да помни и осмисля онова, което е научила от тях. И да превърне наученото в средство за
подготовка на младите. Така тази толкова увлекателна история на танцовото изкуство се превръща в задължително четиво както за всеки, който би искал да овладее това толкова трудно и вълнуващо изкуство, така и за всеки, който би ги обучавал и въвеждал другите в неговите тайни. Оказа се способна да завладее дори мен, човек, неизкушен професионално.
Проф. д.и. Владимир Игнатовски
© Диляна Никифорова, 2011
© Виктор Петков, 2011
© Никифоров Студио, 2011
ISBN 978-954-8320-17-7
 


Примабалерината Диляна Никифорова, доктор по театрознание и театрални изкуства, е една от най-ярките звезди на българския балетен небосклон. За всяка балетна трупа би било огромна чест да има примабалерина като нея. Природата е била щедра към Диляна и я е дарила с изобилие от качества, които рядко се съчетават така добре в личността на един балетен артист – трудолюбие, упоритост, честност, деликатност, брилянтна техника, аристократизъм, елегантност, красота и огромна самокритичност. Харизматичното ѝ излъчване заслепява и мигновено ѝ печели почитатели. Тайната на Диляна Никифорова е проста: тя не иска да е примабалерина на всяка цена, просто съдбата ѝ е отредила да носи на главата си със стил всяка балетна корона. И да е неочаквана, интересна и интригуваща дори в роли, които на пръв поглед са далечни за нея. Този комплекс от качества, събрани в една личност, първа открива примабалерината и педагог с опитно око Красимира Колдамова. Тя насърчава Диляна и я заразява с огромна любов към сцената и танца. Младата балерина шлифова таланта си в едни от най-престижните балетни трупи в Европа: Младия френски балет, Щутгартския балет „Джон Кранко“, Белгийския кралски балет.

Дългите години в балетната зала водят Диляна към едно специфично самопознание, което не само ѝ позволява да дарява своите верни почитатели с максимална наслада, но и я отправя по пътя на научните занимания в изследване на сложните принципи на изкуството на танца. Книгата ѝ „Танцов театър и танцови техники – история, съвременност и бъдеще“ със сигурност ще се превърне в събитие, и то не само за балетната гилдия. Първо, защото е изключителна рядкост активно танцуваща прима да посвети от времето си на артист за научна работа. Освен това подобен изчерпателен анализ ще е безкрайно полезен за танцьорите, които тепърва си проправят пътя в това изкуство. Дори само тези две причини са достатъчни, за да аплодираме Диляна Никифорова за научната ѝ работа. Но като истински артист тя не забравя и зрителите в залата и им предоставя рядката възможност чрез тази книга да се превърнат в компетентни ценители, способни да следват своите любими творци в най-дългите пътувания към тайните на танца.


Миглена Стойчева

Танцов театър и танцови техники
история, съвременност и бъдеще
Автор: Диляна Никифорова, д-р по театрознание и
театрално изкуство
Авторката е прима балерина в Националния балет на Софийската опера. Има световна балетна кариера - работила е в Кранко балет, Щутгарт, Марсилски национален балет, Младия френски балет, Белгийския кралски балет; гастролирала е като гост-солист в Норвежката национална опера и балет, още в Италия, Украйна, Македония, Русия. След специалното образование в Държавното хореографско училище като ученичка на прима балерината Красимира Колдамова, завършва своето висше образование и магистратура по балетна педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив. Защитила е докторат в НАТФИЗ – София.
Книгата е предназначена за преподаватели, научни работници, студенти и почитатели набалетното и театрално изкуство. Подходяща е и за младото любознателно поколение, защото съдържа в компактна форма знание за най-съвременни форми на танца и техните корени в древността и класиката. Спецификата на текста прави книгата достъпна не само за специалисти в областта на танцовото изкуство, но и за много широка публика от почитатели. Преведените на английски резюмета на отделните глави, ще я направят достъпна за още по голям кръг читатели в България и чужбина. Съвременният танцов театър завладява все повече сцени в европейски и световен мащаб и се радва на нарастващ интерес от страна на професионалисти и публика. Непрекъснато се увеличава броят на трупите, които експериментират в тази област. Само в Берлин например в една вечер могат да се видят пет танцови спектакъла. Събитията в света на танца се случват нe само в утвърдените световни центрове на театрални спектакли. Един, сравнително малък град като Кил, може да се похвали с великолепна трупа и забележителни танцови спектакли. На фона на световната еуфория и възникването на все нови и нови съвременни трупи танцовият театър у нас прави първите си смели стъпки в изявите на НАТФИЗ (Национална академия за театрално и филмово изкуство), където е създадена специалност „Танц-театър”. Подобна структура съществува и в НБУ (Нов български университет), а балет „Арабеск” има дългогодишна история на успешни експерименти в съвременното танцово изкуство.
Танцовият театър е европейски феномен и е считан за сравнително млада форма на перформативно изкуство. Неговото зараждане и развитие може да се проследи в миналото столетие, а корените му са далеч в древността, когато музика, танц и слово са се реализирали сценично като единно синтетично цяло. В хода на своето развитие те се обособяват като отделни самостоятелни изкуства с ясна диференциация между тях. Като жанр съвременният танцов театър се очертава от процес на връщане към форми и модели, познати ни от синкретизма на древността, но с естетика и изразност на новия век. Танцовият театър се развива според свои закономерности, като от една страна се опитва да преодолее присъщите ограничения, налагани от човешкото тяло като основен инструмент за изразяване, а от друга – на всеки нов етап прави преработване, допълване, а в някои случаи дори отрича предишни свои постижения. Затова познаването на историческото развитие на танцовия театър, на корените му в древността и актуалното състояние са жизнено важни за неговото развитие, за подготовка на стойностни кадри. Наличните изследвания на съвременния танцов театър и танцови техники, които се ползват в него, са свързани с отделни школи, стилове или определени периоди от развитие му. Липсват цялостни проучвания, които да обобщават опита и да изследват връзките между отделните исторически периоди и различните съвременни школи с принос в израстването на това изкуство. Настоящата книга е предназначена да обогати информацията за мрежата от взаимодействия и художествени резултати на отделните школи като формиращи актуалната картина в танц-театъра. Текстовете в книгата не се стремят към пълен исторически анализ, а са насочени към изследване, изцяло обвързано с развитието на съвременния танцов театър. Стремежът е да се осъзнае потенциала на класическите и съвременни танцови техники и от това богатство да се извлекат нови възможности за тяхното използване в академичното обучение по танцов театър.
Направена е селекция на танцови техники от миналото и съвременността, приложими в академичното обучение по танцов театър. Разгледани са възможности за усъвършенстване на ролята на обучението по класически и съвременни танцови техники за създаване на характерно актьорско присъствие в пространството на танцовия театър. Потърсени са нови аспекти в научната основа на процеса за усвояване на танцови техники в академичното обучение с очакване теоретичното подпомагане на практическото обучение да ни приближава към изграждането на национална школа по танцов театър. Изследването е насочено към историко-географските корени в развитието на танцовите техники и тяхната роля в обособяването на жанра танц-театър, насочено е към събиране, анализиране и обобщаване на постиженията на изявени съвременни школи (Пина Бауш, Матс Ек, Уилям Форсайт, NDT - Недерланд данс театър) и се стреми да определи основните форми и функции на танцовите техники в обучението.
Сред обичайно използваните инструменти за изследване особено резултативен в настоящата тематика се оказа херменевтичният метод. Въпросите на сравненията, разбирането, тълкуването и интерпретациите са водещи за всички анализи на исторически и съвременни постижения. В рамките на обектите на изследване са включени проучвания на автора на място върху постиженията на световно известни танцови трупи. Личната му балетна кариера позволи пряк досег с културите не само на Европа и САЩ, но също на Африка, Китай, Тайланд и др. Следвайки описаната идея текстовете в книгата са разпределени в четири глави, всяка от които има своята територия – географска и аналитична.

Глава първа: При изворите на танца.

 
В нея се разглежда приносът на танца от Античността, Средновековието, Класическия и Неокласически балет, Африканската танцова култура, Американският модерен и постмодерен танц за създаване на съвременния танц театър.
Глава втора: Съвременни школи за танцов театър, където е анализирано творчеството на най-новите школи по танцов театър. Пина Бауш - творчески феномен в танцовия театър. Матс Ек. Уилям Форсайт – танцьор, хореограф и режисьор. NDT – уникална школа за съвременен танц-театър.

 
Глава трета: Неизчерпаният потенциал на Азия. В нея са проучени възможностите за прилагане на
танцови техники и методи от азиатската танцово-театрална традиция в обучението по танцов театър
(„Но” и „Пекинска опера”, Танц театър Кабуки, Танц театър Катхакали и др.).


 
Глава четвърта: Танцовите техники в обучението по танцов театър. В последната част на настоящото изследване е направен опит да се обобщи възникването и развитието на формата и функцията на танцовите техники и тяхното значение в подготовката на актьори за танцов театър. Създавайки настоящата книга, следвах разбирането, че иновациите, свързани с танцовото движение на човешкото тяло, са ограничени от законите на биомеханиката – не можем да надскочим физическите си възможности. Това поражда съмнение, че човекът вече е измислил и опитал всички допустими за тялото му движения. Истината е обаче, че комбинациите между тях, смисловата и стиловата им окраска, естетическата и концептуалната им конфигурация са необятно поле за изследване. Работата върху този текст е свързана и с опита от моята петнадесетгодишна кариера, като професионална балерина в българската Национална опера и Балет и в няколко международни трупи. Тя ми даде възможност да се запозная от близо с танцовото изкуство на Европа, Америка, Азия и Африка и да установя личен контакт с изявени съвременни школи по танцов театър Тази книга отразява моето желание да подпомогна създаването на национална школа по танц-театър, изхождайки от разбирането, че българската нация има, както изявени традиции, така и значителен потенциал в танцовото изкуство.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------