Ръцете

 Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли, магнитни ръце - обожавани, 

с толкова шепоти плахи и жарки желания,с толкова топли сърца в тях туптящи положени -сякаш ръце чудотворни на древна икона
(както ония, в сребро що облича народът,своята вяра, съдба и живот в тях положил). 

Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,клюмваха после, обрулени клони под бурите,тези ръце - те познаха трудът и умората,тежкото блюдо и знойния плод на живота,топлата, кръвна, света материнска прегръдка,страшния, леден досег до любимия мъртъв...  

 Тези ръце - те държеха невидими тайнство,тънките пръсти завързваха пламенни възли -нявга на тях се любовните пръстени нижеха,сякаш неземно-горящи, мистични звена.Ето ръцете, в чиято верига трептяща бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...

 автор на стиха:Елисавета Багряна

 




"Мое Безсмъртие"

Толкова се уморих да мръзна,
застинала от детските си страхове.♡♡♡
И ако трябва да вървиш към тази бездна
сърцето ми неще те спре.
А твоето от него няма да изчезне
и до последно във зората ще се взре.♡♡♡
Раните изглеждат тъй неизличими,
Мъките са тъй блоезнено значими.
А ето че и времето стои пред тях така безсилно .....

Когато парещо сълзите ти те галеха-
аз бях морето в което те се вливаха,
когато гласовете в теб крещяха-♡♡♡
аз бях ехото с което те ехтяха,
аз държах ръката ти в сълзи облята
докато живота чу си песента изпята.

Ти ме заключи в пламъка,
към който никой не посяга.
Сега аз жижея в замъка,
от който сам избяга.♡♡♡
Мечтите ми,превърнали се в мъка,
виждат единствено лицето ти във мрака,
а гласът ти нешо в мен прогони-
да,умът ми се във нищото отрони.

Опитах да си кажа че те няма
И въпреки че ти сега си тук с мен
На самотата аз попаднала съм в тежък плен ♡♡♡
Evanescence My Immortal

бутон за споделяне