Навън вали дъжд.
И в мен вали.
Ухая цялата на дъжд.
И ставам мокра, чиста и прозрачна.
Танцувам в дъжд.
И пея в дъжд
Пиша разкази с дъждовни капки.
Закусвам облаци,
Обядвам гръмотевици,
А когато се стъмни,
Тих пролетен дъжд храни душата ми.
Рисувам с дъжд — дъжда.
И аз валя с дъжда.
Валя над хората,
Валя да ги направя мокри...
Чисти.
Валя! Валя! Валя!
Защо ли всички тичат напосоки,
Защо ли бягат от дъжда ми?
Носят чадъри,
Грубо заострени
И върхът им като жило
Пробожда топлината на моите капки.
И аз капя, капя, капя...
Все по-тихо, все по-мъдро.
Капя като молитва.
И само в далечината
Кънтят гръмотевиците,
За да напомнят на хората,
Че аз съм стихия.
Камелия Величкова
1 коментара:
Не бягам , а с обич оставам
желая да ливне по тялото росно
да мокри и гали във мен да прониква
да ме облива и меко да пада.
Косата и кожата, мокри ухаят
на радост, любов обич ,желание.
Докоснати нежно от сън се събуждат.
Очакват ръката да тръгне , да топли.
Очаква дъжда да навлезе във цвете
да събера от него във вазичка.
Цветя ще поя -тъй по -дълго ще имам.
А когато се свърши, за нов ще изляза.
Без него не мога-той дава ми сили.
Обичам си моя желания -летния дъжд.
Публикуване на коментар