неделя, 6 март 2011 г.

Бързоногата вещица



В средата на 19-и век пиенето на чай се превърнало в истинска британска традиция. Напитката на богатите станала достъпна за средната класа и дори за работниците. Вносът на чай от Китай се превърнал в огромен и много доходен бизнес.

Чаят струвал толкова по-скъпо, колкото по-малко време е бил в корабните трюмове. Особено се ценял първият чай от новата реколта и онзи притежател на кораби, който успявал да изпревари останалите и пръв да закара от новия чай на британските острови, изкарвал добри пари.

По тази причина започнало строителството на клипери - специални кораби за превоз на чай. Конструкцията им била изцяло подчинена на една цел - скорост.
"Бързоногата вещица"


Клиперите били върха на научно-техническия прогрес и едновременно въплъщение на изяществото. Названието им произлиза от английската дума "clip", която означава "движа се много бързо", "бръсна". И настина клиперите се движели с такава скорост, сякаш
летели над вълните бръснейки ги.Потомственият моряк и корабовладелец Джон Уилис си поръчал идеалния клипер в шотландската корабостроителна компания "Scott & Linton". Проектът бил разработен от собственика на фирмата Херкулес Линтън. Докато правели кораба, Уилис денем и нощем бил в корабостроителницата.

Готовият кораб бил спуснат на вода на 23 ноември 1869 г. в Дъмбъртън. Той поразявал със съвършенството на формите си, имал 36 платна с обща площ 3 350 квадратни метра и когато всички платна били вдигнати приличал на огромен бял облак, който лети над океана.

За да не се налага при ураганен вятър да се спускат част от платната, корпусът и мачтите трябвало да са много здрави. Линтън направил кораба композитен, т.е. той имал стоманена основа и дървена обшивка.

Особено сполучлива се оказала конструкцията на кърмата. Тя станала толкова здрава, че когато на другите платноходи по време на буря сваляли платната от бизан-мачтата, за да не бъде изтръгната от корпуса, капитанът на "Къти Сарк" спокойно можел да увеличи площта на платната.


Новият клипер бил голям - дължина 65 метра и водоизместимост 936 тона. Качвал на борда си 615 тона чай и развивал скорост до 17 възела.

На носа на клипера имало статуя на млада жена. Това е Къти Сарк, персонаж от шотландския фолклор - млада красива вещица, която се носела над блатата, облечена в много къса дреха и с прелестите си примамвала мъжете, към сигурна гибел. Джон Уилис кръстил своя кораб на "Бързоногата вещица".

На 16 ноември 1869 г., една седмица преди "Къти Сарк" да бъде спуснат на вода, далеч от Шотландия станало събитие, което било смъртна присъда за чайните клипери и на платноходите въобще. Бил открит Суецкият канал.

Пътят от Далечния изток до Европа се съкратил с 4 000 мили, но само за параходите, тъй като корабите с платна не можели да маневрират в тесния канал. Така прекрасният "Къти Сарк" станал морално остарял още преди да слезе от стапелите.

Още няколко години клиперите се държали благодарение на това, че богатите купувачи плащали доста повече за чая, доставен от платноходи, който не е поел миризмата на масло и дим на "огнедишащите чудовища".

"Къти Сарк" се прославил в състезанието за скорост с друг знаменит клипер - "Термопили".

Двата кораба отплавали от Шнхай на 18 юни 1872 г. След две седмици се счупило кормилото на "Къти Сарк". Корабът пристигнал в Лондон една седмица по-късно от "Термопили", на 18 октомври, пътувайки 122 дни.
Клиперът изгубил състезанието, но станал прочут заради двама души - своя капитан, който продължил да се състезава вместо да се отбие за ремонт в най-близкото пристанище и дърводелеца, който в открито море направил импровизирано кормило.

В Британия винаги се ценели повече издържливостта и упоритостта отколкото леко постигнатата победа.

През 1895 г. Джон Уилис се пенсионирал и продал "Къти Сарк" на португалски корабовладелец, който товарел гордия платноход с каквото попадне, включително със скрап.

През 1907 г. старият съперник на "Къти Сарк", клиперът "Термопили" бил погребан с почести според морския обичай - изкарали го в открито море и го торпилирали. "Къти Сарк" останал в строя, но вече нямал претенции за слава. Все пак старият кораб се отличил още веднъж, през Първата световна война. През есента на 1915 г. екипажът му спасил 700 души от британски кораб, торпилиран от германска подводница.

Скоро "Къти Сарк" и другите чайни клипери започнали да носят загуби ни своите собственици. Известно време ги използвали за доставка на вълна от Австралия. "Къти Сарк" изминавал този преход за 77 дни. Рекордът на кораба е 363 мили за един ден.

Регатата "Къти Сарк" събира на парад най-прочутите платноходи в света.


След войната се канели да бракуват "Къти Сарк", но корабът бил спасен от капитана-ентусиаст Уилфред Доуман. През 1922 г. той купил и реставрирал кораба до първоначалния му вид. След смъртта на Доуман вдовицата му предала клипера на училището на търговския флот, където го ползвали като стационарен учебен кораб.

През 1952 г. корабът бил даден на Дружеството за опазване на паметниците от миналото и в едно студено слънчево утро на 10 декември 1954 г. 85-годишният клипер потеглил на своя последен рейс, нагоре по Темза до специално построен док недалеч от Лондонския морски музей, почти на Гринвичкия меридиан.

"Къти Сарк" имал щастлива съдба. Единствен от чайните клипери, той не потънал и не бил бракуван, а получил втори живот като лондонска забележителност.

CUTTY SARK'S LAST HOME



Основни характеристики:
Водоизместимост 938,8 тона
Пълна дължина 85,4 м
Дължина на корпуса 64,8 м
Газене 6,7 м
Височина на грот-мачтата 46,3 м


1 коментара:

nasko каза...

atanas dragnev

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------