четвъртък, 7 април 2011 г.

Събудих се със мисъл за кафе

Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.
Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само...
Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо...
Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погaли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам...

2 коментара:

Анонимен каза...

Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само...

Анонимен каза...

"...Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда..."

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------