една усмивка пълна с любов,
едни очи преливащи от радост,
един изпълнен с надежда зов.
Дете - небесен ангел на земята,
неземно чудо в релният ми свят!
Дете, създало в мен жената,
молитва чута, благодат.
Протегнало ръце и молещо за обич,
в прегръдките ми то стои,
а дланите му - толкоз топли,
докосват ме - сърцето ми гори.
Създадено с душа и тяло,
в мислите ми, в чувствата дори!
Пред мен е като светло огледало,
отразяващо познати ми черти.
автор на текста - Николета Стоименова
0 коментара:
Публикуване на коментар