Вълнуващо очарование и рицарски дух

Искърското дефиле е едно от най-красивите и девствени кътчета на България.Разположено е в Западна Стара планина,където река Искър прорязва планината и образува тясна скалиста пролука.Склоновете на Дефилето са стръмни,почти непроходими.

Най-голямото селище в Дефилето е гр. Своге, а над него са разположени китни селца като Заселе, откъдето гледката към долината е неописуема. Близо до Заселе е и един от най-красивите и големи водопади в страната – Скакля.  

 Между Заселе и гара Бов минава и Вазовата пътека. Местните хора казват, че Иван Вазов обожавал мястото и обичал тук на спокойствие и тишина да пише своите разкази, между които и Дядо Йоцо гледа.

 Стигаме до село Бов.Според местната легенда наименованието на селището произлиза от името на френският рицар маркиз Сен дьо Бьоф.Той заедно с още други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1205г.бил заточен в лагера Костел,край днешния град Севлиево.По-късно,през 1206г.непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски,като васал на българския владетел Калоян,граф дьо Бьоф зяедно с още около 1000 латински рицари,бил разселен в планинските предели на Искърския прелом.

 

Иван Вазов посещава района на Бов и пише следното в пътеписа си"Разходка по Искъра":"Туй село с такова звучно и с романтическа прелест душице име,и по напред пленяваше въображението ми,а сега още повече гъделичкаше любопитството ми.На какви странни обстоятелства дължеше това име?Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари."

 

След с.Бов нагоре тръгва чакълест път,който лъкатуши около страхотни полянки и гористи местности.По пътя не спираш да се любуваш на гледките,откриващи се към величествените склонове на западна Стара планина.Тъжното е ,че по пътя се срещат ужасно много изоставени и рушашти се скелети на сгради.

Стигаме до биоферма Чемерник,разположена високо над Искърското дефиле.

"Река,скали,почти в небето.

Роди се в утрото мечта - да полетиш натам, където, събужда ехото света.

Траки, българи, латини - създали несравним народ.

Вазов със любов описва планинския нелек живот.

Накит древен, ясен, сърмен свойто бъдеще кове.

Бов създаде и откърми БЪЛГАРИ ОТ ВЕКОВЕ."
автор на стиха: Людмила Петрова

*текст: Яна Маринова  от Global Communications Bulgaria Ltd.
*images: Яна Маринова  за Krasivo