Слънчево живей

Не можем ли да бъдем по-човечни?!

Замъглен разумът мълчи.

Кое ни дава право да сме вечни,

та всеки срещу всеки тук бучи?

Нима е толкоз трудно да се смееш,

да пръскаш слънчеви лъчи?

А вместо туй зелен бледнееш

и страшна буря в теб бучи.

Обръщай гръб на облачното време!

Дай шанс на светъл лъч един!

Ще видиш,че в душата дреме

незнае свят-неповторим.

А после вятърът като задуха

ще оцениш по красота

това-било е в теб разруха

и даже.......сбъдната мечта.

Омраза,завист и интрига-стига!

Недей превива гръб....и хей,

един живот за тях не стига,

така,че-слънчево живей!!!

автор:
Надежда Кренчева.