петък, 4 март 2011 г.

Утрин като приказка


Разкашляха се саждени комини,
задавени от кучешката зима
в очакване, тя скоро да премине
и в питането, колко ще я има.


А зимата мълчеше суха, бяла
и ръсеше снежинки от небето,
въпросите им черни, неразбрала...
Преструваше се всъщност, общо взето.



Постилаше дебелата си черга
по покриви, дървета и чукаци.
Не влизаше в комини, да не черни
на вятъра кристалните мустаци.



А той пък, благодарен и намахан,
пищеше и търчеше като луд,
от равното поле до гъсталака,
доволен, че е гол на този студ.



Навсякъде бе бяла нищотия,
но всичко има своят черен край,
щом пъстрата очаквана магия
превърне едноцветието в Рай.
стих:Като приказка
автор:ВальоЙорданов

1 коментара:

Анонимен каза...

Хареса ми ...много...!!!...

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 
-------------