Много кратка дъждовна поема Има нощи, в които дъждът
слага сини обувки с бомбета,
а край него небрежно кръжат
разни мисли на разни поети.
И дъждът ги лови с ръце,
после нежно и много внимателно
ги прибира в едно чекмедже
с надпис
"Тук събирам мечти на приятели".
След това си приготвя чай
със две капчици лунно сияние,
щипка обич и стрък тишина,
и парченце 'сбъднимижелание'.
После сяда на твоя прозорец,
за да чуе какво ще е времето.
Телевизорът тихо говори...
А пък ти ... си мислиш за мене.
Той не иска да те смущава,
за това си отива, усмихнат,
по водосточната тръба в ляво.
Аз, след него, съм цялата в стихове...
написа caribiana
0 коментара:
Публикуване на коментар