Задачи за деня

Една сутрин, докато Заекът се разхождал по горската пътека, срещнал Таралежа. Вървял бързо, без да гледа къде стъпва, а в ръцете си държал лъскав тефтер и химикалка.

-Часът е 8.45. В 9.00 трябва хем да съм до поточето, хем да съм се прибрал в къщи.

-Здравей, Ежко! -поздравил Заекът.- Какво ти има? Видях те миналата седмица и изглеждаше добре, а сега си объркан и разтревожен. Като си забол поглед в тефтера, не вдигаш глава от него. Я го остави и ела да изпием едно кафе и да си побъбрим.

-Не мога, Зайо! Имам задачи и то все спешни. Чакай да погледна графика. Ох! Мога да ти отделя три минути, но не повече, защото графика отива на кино.

-Какъв график бе, Ежко? - учудил се Заекът- Познавам те отдавна, но никога не си се движил по график. Винаги си имал време за приятели, за разходки и веселба. Днес не мога да те позная.

-То и аз не мога да се позная, но вече съм друг.- въздъхнал Ежко.- Реших да се променя. Всъщност решението не беше мое, а на жената. Не можела да ме гледа как се мотая по цял ден и винаги имам свободно време. Трябвало да се организирам и да върша повече работа.
-Как и е хрумнало това? Вярно, че си небрежен, разхвърлян и разсеян, но винаги за важните неща си на линия. Не съм чул някога, някой да каже, че не си си свършил работата навреме. Не зная как го правиш, но хем се мотаеш като муха без глава, хем като погледна колко работа си свършил за деня, си мисля, че не спиш.
-Мина това време, Зайо! Вече всички задачи, отбелязвам в тефтера. Всичко е отбелязано по ден и час. Така мога да планирам времето си не за ден, а за седмица напред. Когато свърша някоя работа, слагам кръстче и я отмятам. Колкото повече задачи свърша днес, толкова повече свободно време ще имам утре. Ето от сутринта съм изпълнил цели десет задачи. Сега трябва да те оставям, защото закъснявам от графика.

-Ами добре. Щом имаш задачи, тичай да си ги свършиш. Като ги свършиш днес, утре ще си свободен и ще можем да се видим за по-дълго.

-Аааа.... Утре не мога! Графикът ми е запълнен за цял ден, а и прехвърлих две неща, които не можах да свърша днес за утре. Имам време вдругиден. Свободен съм за пет минути, точно в дванадесет часа на обяд. Тогава можем да се видим, ако не изскочи някоя допълнителна задача. Ох, вече пропуснах времето за още една задача. Ще я прехвърля за вдругиден, а с теб ще се видим някой друг път.

-Чакай, Ежко! Нали уж графикът е за облекчаване? Пък и когато си по-организиран и свършиш днес, част от задачите за утре, утре ще имаш повече свободно време. А ти, уж организираш нещата, а времето не стига.

-Не зная, Зайо. И аз мислех така в началото. Ще нахвърлям нещата, които трябва да направя, ще ги свърша, ще ги отметна и след това ще имам време и за себе си и за приятелите. Само,че когато започнах списъка, се оказа че имам повече задачи, отколкото съм си представял. Освен това и жената допълни списъка. Намери задачи за всяко празно място в графика. В първите дни се справях, но след това всеки ден се налага да прехвърлям неизпълнените задачи за следващия. Вече изоставам със седмица, а задачите всеки ден се увеличават. Сигурно аз съм виновен, защото съм неподреден и разсеян. Ето сега, докато говоря с теб, вече две задачи останаха неизпълнени. Да тръгвам вече, че целият ден ще пропадне.

-Чакай, Ежко!- засмял се Заекът.- Дай да видя, графикът ти. Зная как да ти помогна.
Таралежът подал тефтерът на Заекът, но той дори не го отворил, а го захвърли далече в храстите.
-Готово! Сега, Ежко, кажи ми какви задачи имаш за днес.
-Не, зная.- примигнал Таралежът.- Не може ли първо да намеря тефтера и да погледна?
-После ще го търсиш. Сега ми кажи, какви важни неща трябва да свършиш днес.
-Ами, трябва да напазарувам, но магазинът отваря след час. След това, трябва да набера малко гъби, за да ги приготви за утре жената. След това.... Не си спомням. Искам си тефтера!
-Щом не си спомняш, значи не са важни. - усмихнал се Заекът.- Важните задачи, никога не се забравят. Сега можеш да направиш две неща. Можеш да си потърсиш тефтера и да продължиш да тичаш по график. Можеш и да се разходиш с мен, докато отворят магазина. Ти решавай какво ще правиш. Какво избираш?

източник на текста

Spirit of Ecstasy

Летящата лейди е може би най-известната автомобилна икона, елегантно украсяваща лицето на моделите на Rolls-Royce в миналото и настоящето.

 

The Spirit of Ecstasy by Rolls-Royce

Rolls-Royce Motor Cars празнува сто години от създаването на емблемата Spirit of Ecstasy (Духът на екстаза). Известната летяща лейди е като талисман, увличащ собственици, почитатели и тези, които работят за най-луксозната марка на света.

 


Първоначално статуетката била наречена “Духът на скоростта”.
Първо била използвана на 6 февруари 1911 г. и била проектирана от Чарлз Сикс, а вероятно моделът е бил Елеонор Веласко Торнтън. Торнтън била секретарка и любовница на Джон Уолтър Едуард Дъглас-Скот-Монтагу, втори барон Монтагу на Болио, приятел на Сикс и ранен автомобилен любител, който поръчал първата статуетка за собствения си Ролс Ройс. Клод Джонсън от “Ролс Ройс” описва как Сикс е търсел образа на “духа на екстаза”, като е избрал пътуването по пътя като свое любимо занимание… "тя изразява страстната си наслада с разперените си ръце, а погледа ѝ е фиксиран в далечината." До 1914 г. статуетките били от сребърни пластини, но сега се правят от сплав от никел.

История През 190 г. пр. Хр. колосална мраморна статуя на Нике, богинята на победата, била посветена в Кабирското светилище на остров Самотраки, в Егейско море. Приписана на Питокрит, фигурата стояла на носа на варовикова военна галера, построена в скален басейн. С нейните гъвкаво разперени крила, високо вдигната глава и прозрачна рокля, драпирана на драматични водовъртежи, Нике изглеждала така, като че ли е слязла на кораба мигове по-рано, за да подтикне родоския флот да напредне триумфално срещу покварения враг.
 



Повече от 2000 години по-късно Нике станала едно от съкровищата на “Лувър”-а в Париж. Тя не се е измъкнала невредима по време на оскверняването на изкуството и архитектурата на древна Гърция. Торсът ѝ е бил натрошен на повече от 100 фрагмента, имащи нужда от търпелива реставрация. Дясната и лявата ѝ ръце липсвали, а даже по-тъжна била загубата на главата на фигурата. Въпреки това статуята била внушителна гледка, когато била сложена на “Daru staircase” през 1883 г. Оттогава досега на Нике от Самотраки са се възхищавали любители на изкуството от целия свят.
 

Сред тези, които благоговеели пред начина, по който скулпторът на Нике е дал на фигурата впечатление за величие и триумфиращо движение, бил и първият административен директор на “Ролс-Ройс Лимитид”, Клод Гудман Джонсън. Човек, надарен с чувствителна природа, както и със страшна бизнес проницателност и ръководителство, Джонсън търсел убежище от напрежението в компанията, посещавайки музеи и галерии на изкуството. Честите му посещения в Париж му дали много възможности да задоволи интереса към изкуствата и да прекара няколко часа в тихите галерии на Лувъра. Когато, някъде през 1910 г., Джонсън възложил на Чарлз Сикс да създаде специален талисман за радиатора за моторните коли на “Ролс Ройс”, той вече имал в ума си картина на вида украшение, който трябва да имат колите.
“Искам нещо красиво, като Нике” – казал той – “Върви и я погледни”. 
 

Чарлз скоро разбрал, че Нике е твърде величествена и властна, за да служи като образец на талисман на “Ролс Ройс”. Джонсън бил твърде очарован от уравновесеността на статуята и плаващите ѝ драперии, за да оцени това. Но Чарлз, който често пътувал в колите “Silver Ghost” (“Сребърен Дух”), притежавани от покровителят му Джон Монтагу, втори барон Монтагу на Болио, знаел, че по-деликатна, подобна на силфида фигура по-добре ще изрази грацията, тишината и фината мощ на марката.

Скоро след като завършил работата си по каталога за 1910/1911 г., Чарлз се впуснал в най-известната задача в кариерата си: създаването на “Духът на Екстаза”. Това е станал един най-известните легендарни епизоди в историята на марката “Ролс Ройс”, основната история е, че идеята да извае деликатна, подобна на фея богиня, дошла на Чарлз, докато той пътувал в един от “Сребърните Духове”; и че Елеонор Торнтън била модела му.

Няма съмнение, че в историята за пътуването на Чалрз в “Сребърния Дух” на Монтагу има известна истина. Към края на първото десетилетие на ХХ век, когато Клод Джонсън решил, че му трябва талисман, Чарлз се е наслаждавал на много пътувания в колите на Монтагу. За съдбоносното пътуване, което го вдъхновило за талисмана, се казва, че е било направено в южна Франция, но доколкото се знае днес, Чарлз никога не е придружавал Монтагу във Франция. Пътят от Лондон до Болио вероятно е мястото, където по думите на Джо Сайк, Чарлз бил “много впечатлен от плавността и скоростта на колата и се представил, че даже такова деликатно нещо като фея би могло да стои на капака, без да загуби равновесие.”
 

Въпреки че отхвърлил идеята на Клод Джонсън за подобна на Нике фигура, гръцката митология не била далече от ума на Чарлз и той скицирал и моделирал различни идеи за талисмана. Досега той имал голяма практика в рисуването на крилати богини за дамско бельо и в скулптирането на голи женски фигури. По тази причина той нямал никаква трудност да създаде фигурката, която имал в ума си, въпреки че му трябвали услугите на модел, за да му помогне да усъвършенства детайлите в позата на талисмана. Джо Сикс си спомня Елеонор Торнтън като силна, енергична, величествена жена – подобна на Нике в много отношения – а не свободната деликатна форма, въплътена в “Духа на Екстаза”. Така че въпреки че Елеонор вероятно позирала със специалната цел да помогне на Чарлз да развие дизайна на талисмана, в завършената му форма няма нейна фигура или на друг реален човек

Резултатът, както знаем, бил “The Spirit of Ecstasy” (“Духът на фантазията”) или “Летящата Лейди”. Въпреки че приликата с Нике е бегла, крилатата богиня на Победата от Самотраки породила идея, от която била развита в най-отличителния талисман на моторна кола. Разбира се, било напълно подходящо, че богиня слиза на фронтона на гръцката фасада на радиатора на Ролс Ройс. Статуетката и радиаторът дали на “Сребърния Дух” и наследниците му отличителен образ, който никой друг производител на коли не бил в състояние да се съревновава. Наистина, двете неща се допълват толкова съвършено, че радиатор на Ролс Ройс, без своя “Дух на Екстаза” изглежда оголен. Въпреки че много години са минали, откакто Чарлз Сикс постигнал постоянна слава със създаването на “най-добрия талисман в света”, историята на “Летящата Лейди” продължава да очарова почитателите на Ролс Ройс.
 

Източник

Аптека музей в Ню Орлиънс

В историческия район на Ню Орлиънс - Vieux Carre се намира най-старата действаща аптека в САЩ. Открита е през 1816 от първият лицензиран фармацевт в страната Louis J. Dufilho, Jr.

За $ 5, което е колко е билетът за вход в аптеката, можете да се чувствате като Хари Потър в магазин за вълшебни отвари.